— Поредната бройка на Деклан. От нас се очаква да се напудрим заради нея.
На Ганзи не му бе никак приятно да прави мили очички на по-големия брат на Ронан, който бе в последния клас на академията, но пък разбираше прекрасно защо се налага. Свободата в семейство Линч бе комплицирано понятие, а в момента ключовете към нея се намираха у по-големия брат Деклан.
Ронан му подаде тубата, пое дигиталния диктофон и допълни:
— Иска да го направи тази вечер, защото знае, че съм на училище.
Капачето на резервоара на камарото се намираше под покритата с цветен прашец регистрационна табела и Ронан безмълвно прикова очи в Ганзи, който се зае да се справи едновременно с табелата, капачето и тубата с бензин.
— Можеше да го направиш ти — промърмори му Ганзи. — И без това не ти пука дали ще си изцапаш ризата, или не.
Напълно безчувствен, Ронан почеса зарастващата рана под кожените каишки с пет възела, които носеше на ръката си. Миналата седмица двамата с Адам се бяха редували да се возят върху ремонтна количка, теглена от беемвето, и сега и двамата си имаха съответните белези, с които да го докажат.
— Питай ме дали съм открил нещо — обади се Ганзи.
Ронан въздъхна, размаха диктофона и попита:
— Откри ли нещо?
Не звучеше особено заинтересован, но това поведение си бе запазена марка на Ронан Линч. Никой никога не би могъл да бъде сигурен колко сериозна е тази негова липса на интерес.
Бензинът се стичаше бавно върху скъпите памучни панталони на Ганзи — вторият чифт, съсипан в рамките на един месец. Не че бе нарочно небрежен (както Адам често обичаше да му повтаря: „Нещата струват пари, Ганзи!“) — просто осъзнаваше последиците от действията си едва когато вече беше твърде късно.
— Да, нещо. Имам четири часа запис и там има… нещо. Но нямам представа какво означава — махна към диктофона. — Включи го!
Ронан се обърна с лице към магистралата и включи диктофона. Известно време не се чуваше абсолютно нищо друго освен смразяващия писък на щурците. А после — гласът на Ганзи.
— Ганзи — каза той.
Отново продължителна пауза. Ганзи прокара бавно пръст по хромираната повърхност на калника на камарото. Все още му беше странно да чуе собствения си глас на този запис, макар изобщо да не помнеше да е изричал каквото и да било.
А после, сякаш от много далече, женски глас. Думите едва се различаваха.
— Това ли е всичко?
Очите на Ронан се стрелнаха притеснено към Ганзи.
Ганзи повдигна пръст към устните си, за да го накара да замълчи. Мърморещи гласове, по-тихи и отпреди, съскаха от записа. Не се различаваше почти нищо освен интонацията — въпроси и отговори. А после — отново неговият безтелесен глас изрече странната фраза:
— Това е всичко, което е.
Ронан хвърли поглед към Ганзи, все още стоящ зад колата си, и извърши онова, което Ганзи определяше като негово пушаческо дишане — продължително вдишване през разтворени ноздри, бавно издишване през леко раздалечени устни.
Ронан не пушеше. Предпочиташе навиците си, които му докарваха махмурлук.
Спря диктофона и отбеляза:
— Изливаш бензин върху панталоните си, старче.
— Няма ли да ме питаш какво ставаше, докато записвах това нещо?
Ронан не попита. Просто продължи да съзерцава Ганзи, което си бе практически същото.
— Нищо не ставаше. И толкова. Просто си стоях и зяпах към паркинг, пълен с буболечки, които не би трябвало да бъдат живи в толкова студена нощ, и нищо друго не се случи.
Ганзи изобщо не беше сигурен дали ще улови нещо на онзи паркинг, макар да се намираше на правилното място. Според ловците на лей линии2, с които бе говорил, енергийните канали понякога предаваха гласове по цялата си дължина, запращайки звуци на стотици километри и десетки години от времето и мястото, когато всъщност са били чути. Това беше нещо като лов на аудиосигнали, непредсказуема радиотрансмисия, при която почти всичко върху лей линията би могло да бъде приемател — диктофон, стереоуредба, чифт добре тренирани човешки уши. Тъй като нямаше никакви екстрасензорни способности, Ганзи си бе донесъл диктофон, защото знаеше, че много често търсените звуци се чуваха едва при пускане отзад напред. Странното обаче в случая бяха не другите гласове от записа. Странното беше неговият собствен глас — Ганзи беше повече от сигурен, че не е бил никога дух.
2
Лей линии или линии леи се наричат силовите линии или енергийните канали, за които се смята, че опасват цялата ни планета, като свързват ключовите енергийни точки на Земята в нещо като земна енергийна решетка. Такава линия например минава диагонално през Великобритания и точно на нея се намират Стоунхендж и още няколко ключови каменни кръга и светилища от древността. — Б.пр.