На Кат
ПРОЛОГ
Нова Земя1, Северна Русия,
30 октомври 1961
Температурата беше под нулата, но доктор Серафим Волков се потеше.
От една страна, това се дължеше на чисто физическо натоварване. От друга - нервите му бяха опънати. Макар да беше оставил по-трудната част от мисията на своя млад сътрудник, когато излезе от дълбоката яма, застана нащрек. Всяка една грешка можеше да доведе до фатални последици.
Сурнин успя да вземе пробата без никакви усложнения, след което се заизкачва по стълбата към повърхността. Волков, чиито дебели дрехи бяха полепнали по тялото му въпреки смразяващия вятър, го чакаше.
Не от катеренето докторът беше плувнал в пот, а от страх.
Със самото си присъствие на това място Волков нарушаваше заповедите на най-могъщия човек в Съветския съюз - самия Никита Хрушчов2. Това беше достатъчно, за да бъде пратен в гулаг3, а истинската причина за тази негова неоторизирана визита би му донесла сигурна смъртна присъда.
До слуха му достигнаха поредица металически звуци, които подсказваха, че Сурнин е започнал да изкачва последната стълба. Волков разхлаби яката си и студен въздух облъхна врата му; мъжът заоглежда околността. Небето беше надвиснало като тъмносив покров над безплодната, покрита със сняг равнина.
На няколкостотин метра на запад се намираха овъглените останки на редица сгради: те бяха неговото работно място за последните години, а сега представляваха грозни черни грамади. Споменът го накара да смръщи лице. Комплексът беше разрушен по заповед на Хрушчов - заедно с всичко в него. Проучванията на Волков, експериментите му, откритията му... бяха отишли по дяволите.
Или поне онези, за които правителството знаеше. Тайният му експеримент все още имаше шанс да просъществува.
За целта трябваше да избяга от Съветския съюз... жив.
Волков беше сигурен, че ще успее да стори това. Самият факт, че се бе върнал при ямата незабелязано, доказваше, че забранената зона около островите на Нова Земя, до която се стигаше през Баренцово море, не беше непробиваема. Пилотът на Серафим беше самоед, местен, принудително изселен от родното му място, когато дългият архипелаг бе избран за тестване на ядрени оръжия. Той чакаше доктора в малката си риболовна лодка в залив на няколко километра в северозападна посока; лукавият старец беше единствената надежда на учения да се завърне успешно на континента заедно с безценния си товар.
След това съдбата на Волков зависеше изцяло от ЦРУ. Досега бяха спазили всяко едно свое обещание. Съпругата му, бременна в седмия месец, вече се намираше в Западен Берлин; веднъж да стигнеше при нея, щяха да са на един полет разстояние от Съединените щати.
Там можеше да продължи с работата си. Щеше да разполага с нов спонсор, много, много по-щедър от предишния. Но не парите, които иначе бяха добре дошли, стояха в основата на решението му да смени предаността си. Стори го заради обещанието, че в Америка ще е способен да постигне много повече, че ще е освободен от всякакви ограничения. Светът щеше да се промени завинаги... по негов образ и подобие.
Погледна в ямата. Сурнин наближаваше повърхността, стоманеният цилиндър с пробата беше завързан за рамото му. Волков се отдръпна, за да му направи място да излезе. Наблизо кучетата стояха кротко до шейните си, кожените им поводи бяха завързани за една скала, подаваща се от земята като надгробна плоча.
Точно този каменен блок беше причината да са тук - причината всички да се заинтересуват от това пусто парче земя. Преди време целият архипелаг бил въздушно фотографиран, като част от подготовката за тестване на ядрено оръжие - търсело се място, откъдето резултатите от взривовете може да бъдат наблюдавани. Някой с набито око забелязал странния камък и черната дупка в земята; изпратили разузнавателен отряд да проучи обстановката.
Това, което открили, било отвъд човешките представи.
Последвали седем години усърден труд; седем години от живота на Волков изтекли в това проучване. В началото следвал стриктно заповедите. Макар Сталин да бил мъртъв, заветът му продължавал да живее: Съветският съюз се нуждаел от оръжия, толкова могъщи и страховити, че никой враг да не помисли да се изправи срещу него от страх, че репресивната мярка ще бъде пълно изтребление. Най-разрушителните - атомните и хидрогенните бомби - не били достатъчни, трябвало да се намерят други, по-страшни оръжия. Задачата на Волков била да превърне онова, което се намирало на дъното на ямата, в един от тези кошмари.