- Какво ще правим с тези двамата?
Високият наемник насочи своя калашник първо към англичанина, а после и към белгиеца.
Лок обмисли въпроса.
- Използвай ги. Чейс, извикай момичето тук.
- Единственото нещо, което смятам да извикам, е, че си путка - отвърна Еди предизвикателно.
Въпреки сериозността на ситуацията, Кастил не успя да потисне усмивката си.
Хойт се насочи към тях с вдигнато оръжие.
- Мери си шибаните приказки.
- Ще я извикаш, Чейс - каза Лок. - Защото, ако не го сториш, ще застрелям приятеля ти. - Мъжът насочи пистолета си към Хюго. - Това, че нося костюм, а не униформа, не означава, че няма да го сторя.
Еди погледна към мъртвото тяло на Съливан.
- Не се съмнявам - изръмжа той.
- Добре. Имаш десет секунди.
- Едуард, не го прави - каза Кастил, макар в гласа му да се усещаше страх.
Чейс вдигна поглед към Лок и Хойт, адреналинът прогонваше болката му. Знаеше, че тези двамата, така или иначе, щяха да убият него и приятеля му, независимо дали щеше да изпълни нареждането им, или не. От настоящата си позиция не можеше да стори нищо друго, освен да се помъчи да неутрализира единия от тях, но щеше да бъде застрелян още преди да е преполовил разстоянието до него...
Вариантите бяха два: да опита нещо или да наблюдава как убиват Кастил, а след това и него. Нямаше намерение да им предава Наталия, без значение какви бяха обстоятелствата.
- Пет секунди.
Размени си кратък поглед с Хюго, предавайки му намеренията си: бори се до края. Белгиецът го разбра и също се приготви за действие.
- Четири. Три.
Чейс се напрегна...
- Не стреляйте! Моля ви, не ги наранявайте!
Всички глави се завъртяха като на пружини, когато чуха гласа на Наталия.
- Не, бягай! - провикна се Еди, когато момичето излезе от храстите... И замръзна, когато видя какво държи.
Противопехотната мина беше балансирана едва-едва на протегнатата ѝ лява ръка. Детонаторът беше завъртян на мястото си, а жицата беше премахната от отвора на предпазната игла. Дясната ѝ длан беше над ръждясалите крачета на спусъка.
Тримата наемници погледнаха към оръжието с безпокойство.
- Активна ли е? - попита предпазливо Кастил, когато германката се насочи към тях.
- Беше, когато ѝ махнах детонатора - отвърна Чейс мрачно.
- Но той отново е на мястото си.
- Аха, забелязах!
Лок беше по-заинтересуван от момичето, а не от това, което държеше то.
- Казах ти, че не е отишла далеч. Наталия, ако искаш приятелите ти да живеят, ще правиш точно онова, което ти наредя.
- Пусни ги - отвърна тя с треперещ глас. - Или ще използвам това.
Мъжът премести погледа си към ръцете ѝ.
- Какво е това? Мина?
- Адски си прав, че е мина - измърмори Хойт. - Шибана „Скачаща Бети“!
Лок също се притесни, когато видя изнервеното изражение на подчинения си.
- Колко е опасна?
- Ще ни избие всички, ако експлодира.
Айвър застина. Наталия пристъпи напред.
- Не мърдайте - заповяда тя. - Хвърлете оръжията си или ще ни взривя всички.
- Остави мината на земята или ще ги застрелям - заплаши Лок.
Момичето постави дясната си длан върху крачетата.
- Ще го направя, наистина ще го направя! Пусни ги!
- Няма да се самоубиеш. Нито пък ще убиеш тях. - Айвър се отпусна, на лицето му се прокрадна самодоволна усмивка. - Може и да не съм баща ти, но знам достатъчно за теб. Ти си пацифист - не би убила никого. Просто не можеш.
- Въобще не ме познаваш - отвърна Наталия. Макар гласът ѝ да продължаваше да трепери, Чейс разпозна същата увереност в него, както когато му сподели колко много мрази оръжията на войната. - Знам за какво искате да ме използвате - вие и руснаците. Желаете да възобновите работата на Серафим Волков. Да, знам всичко за него - добави германката, когато видя изненаданата физиономия на Лок. - Знам какво е сторил на баба ми и на майка ми... а и на мен. Няма да ви позволя да постигнете целта си!
Айвър премести пистолета си от Кастил към крака на момичето.
- Остави мината, Наталия, или ще се наложи да те принудя.
- Недей! - сопна се Хойт. - Ако я изпусне, ще се взриви!
Шефът му се подвоуми.
- Мислиш, че след като вярвам в мира, съм страхливка? - Пьолтл продължи да върви напред, докато не се озова на около три метра от мъжете. - Грешиш. Не мога да ви позволя да ме използвате, за да направите оръжие. Наясно съм, че заради експериментите на дядо ми няма да доживея до старини... но предпочитам да умра и да спася животи, отколкото да се гърча мъчително в болнично легло.
- Но така ще убиеш Чейс и приятеля му - напомни ѝ Лок.
- Нямаме нищо против - отвърна Еди. Кастил вдигна пръст, навярно искаше да изрази несъгласието си по темата, но преди да го стори, англичанинът продължи: - Ако това ще спре вас, задници, да получите биооръжието си, ще си е струвало. Хвърлете железата... или Наталия ще ни вдигне във въздуха. - Чейс дари момичето със сериозен поглед, за да я увери, че не се шегува, след което се обърна към Лок: - Имаш десет секунди.