Выбрать главу

Пистолетът на американеца още беше насочен в Наталия, но вече не толкова стабилно.

- Хойт! - провикна се Айвър. - Направи нещо!

- Какво? - възпротиви се наемникът. - Ако мината избухне, всички сме пътници!

- Може и да не е работеща!

- Искаш ли да заложиш живота си на това предположение?

За ужас на Лок Хойт бавно свали калашника си.

Чейс се усмихна студено към другия американец.

- Четири. Три...

- Мамка му! - изсъска Айвър и пусна своя глок.

- Умно момче - похвали го Еди, изправи се и взе хвърления пистолет. Кастил стори същото с автомата и направи знак на Хойт да се отдръпне. - Наталия, не мърдай, докато не се опра­вим с тези двамата.

- Добре - съгласи се момичето, гласът ѝ отново трепереше.

- Едуард, трябва да се разкараме от тук - напомни Кастил.

Белгиецът се обърна към пътя на север. Все още не се виж­даха приближаващи автомобили, но шумът от реката беше спо­собен да прикрива техните звуци.

- Ще вземем джипа - каза Чейс, провери глока и го насочи към доскорошния му притежател. Налагаше се да потеглят на юг, да поемат този риск, тъй като щяха да карат в посоката на виетнамския лагер, но англичанинът предпочиташе това, отколкото да се натъкнат на камион, пълен с въоръжени до зъби наемници. Еди направи знак на Лок да се присъедини към Хойт. - Вие, пишкоглавци такива, вдигайте ръце и тръгвайте назад. Веднага!

Двамата американци неохотно се подчиниха.

Кастил се качи в джипа и запали двигателя. Чейс отиде при младата германка.

- Добре, Наталия, сега ще взема мината. Махни си ръката от крачетата, всичко е наред.

Ръцете на момичето трепереха, когато му подаде оръжието. Еди разпери широко пръстите на лявата си ръка, както и дланта на дясната и внимателно пое мината. Пьолтл въздъхна облекче­на, когато устройството не беше вече в нея.

- Качвай се в джипа - нареди ѝ Чейс.

Тя побърза да изпълни нареждането.

Англичанинът продължи да държи мината към Хойт и Лок, докато се оттегляше по дървената тераса. Наталия се качи на предната седалка на тойотата, а Еди отиде до отворената врата на багажника.

Кастил кимна към „Скачащата Бети“ невярващо.

- Защо носиш това?

- Не го нося, използвам го!

Звукът на друго превозно средство, приближаващо от север, достигна до слуха на англичанина. Той клекна и постави мината в един от разкаляните коловози, след което скочи в багажника на автомобила и затвори вратата.

- Давай, тръгвай!

Кастил настъпи газта и гумите заораха в калта, джипът се разлюля, преди да намери опора в подгизналата пръст и да се изстреля напред. Разни неща полетяха в товарното отделение на автомобила, едно от тях беше Чейс. Той се хвана за предната седалка, за да се задържи, и погледна назад. Лок и Хойт бягаха към пътя... и махаха енергично, но не на тях, а на другия ленд крузър, който се появи.

Шофьорът му реагира мигновено на предупреждението и наби спирачки. Тежестта на джипа и на пътниците му обаче го повлече напред в калта, хлъзгавата ѝ консистенция го запрати право върху противопехотната мина.

Лок и Хойт се хвърлиха на земята, когато предната гума на автомобила мина през „Скачащата Бети“...

Макар да беше далеч от периметъра на действие на оръжи­ето, Еди залегна инстинктивно... но експлозия не последва. От детонатора се разнесе малко облаче пушек. Кастил зави и се скри от погледа на наемниците, но пред очите на Чейс все още беше опръсканият с кал Лок, който изглеждаше едновременно облекчен и разярен.

- Господи! Всичкото това притеснение е било за нищо, спокойно сме можели да използваме мината вместо футболна топка.

- Не експлодира ли? - попита Наталия.

- Не... макар да ми се искаше да го беше сторила, защото сега цял джип със задници ще тръгнат след нас!

- О, merveilleux40 - въздъхна Кастил. - Предполагам, нямаш план, Едуард? Не, разбира се, че нямаш - добави белгиецът.

- Ще измисля нещо. Просто карай. - Англичанинът погледна към Наталия. - Добре се справи там, страшен блъф - възхити ѝ се Еди. - Убеди чак мен, така че не се изненадвам, че и те се хванаха.

- Аз също се хванах! - направи физиономия Хюго.

- Не блъфирах - отвърна тихо момичето.

Чейс нямаше представа как да отговори на това признание, но нямаше време за мислене, тъй като видя светлини от фа­рове в огледалото за задно виждане. Вторият ленд крузър ги настигаше.