- Хюго, настъпи газта - нареди англичанинът, прибра пистолета в джоба си и се пресегна към задната седалка за калашника на белгиеца. - Ето ги и тях.
19.
Русия
- Скрийте се зад мен - нареди Еди на Нина и на Тува, очите му не се откъсваха от оръжието на Славин.
Шведката се подчини, но не и съпругата му, тя се наведе, за да провери Айзенхов.
- Още е жив... трябва да му помогнем.
Жената се опита да притисне раната, за да спре кървенето, но Славин размаха пистолета си към нея.
- Не! Горе! Ставай! Или ще те гръмна и теб.
Нина се изправи неохотно.
- Работил си за американците - констатира Каган отвратен. - Всичките тези години си шпионирал за тях! Защо?
Руският офицер се потеше и едва успяваше да си поеме дъх, беше се паникьосал.
- Аз... аз изгубих пари на хазарт - съумя да изрече той. - Трябваше да взема заеми от разни гангстери, за да се разплатя. Ако американците не ми бяха помогнали, онези щяха да ме убият!
- Заради това стана предател, така ли? - попита Нина.
- Предател? - учуди се Славин, гласът му беше станал много писклив. Той пристъпи напред и размаха пистолета си отново към нея. - Предател на какво? На една страна, управлявана от гангстери; от дъното до върха - всички са корумпирани! Нямаш ли пари, си никой! - Мъжът хвърли поглед на падналия стоманен контейнер. - Но аз ще имам пари, ще продам „Чука на Тор“ на американците. След това ще се покрия. - Със свободната си ръка офицерът посегна към радиостанцията на колана си. - След като застрелям шпионите, убили Димитрий Прокопиевич!
Славин заговори бързо в устройството.
- Казва им, че сме убили академика - предупреди Каган.
- Млъкни! - Охранителят прескочи Айзенхов и насочи пистолета си към своя командир. - Чаках този момент толкова дъл...
Академикът срита с крак глезена на Славин. Ударът беше лек, но достатъчен, за да накара и бездруго изнервения офицер да трепне и да погледне надолу.
Пистолетът му се отмести от Каган...
Еди срита стола към предателя. Широката му облегалка удари мъжа и го накара да се присвие. Преди да успее да се съвземе, Чейс използва стола като трамплин, за да се хвърли отгоре му. Двамата се блъснаха в един рафт, отгоре им се посипаха книги.
Върху главата на англичанина падна един доста дебел том.
- Мамка му! - оплака се той, бързо се отърси от болката, но разсейването му беше дало време на Славин да реагира.
Той стовари лакътя си в корема му, изблъска го назад, след което се завъртя и насочи оръжието си...
Нина грабна стоманения контейнер за дръжката и го стовари с всичка сила върху изпънатата ръка на военния.
Славин изпищя, когато два от пръстите му се счупиха, но бързо замлъкна, когато Еди му вкара един силен юмрук в лицето. Руснакът се спъна на стола зад него и се прекатури, от разцепената му устна шурна кръв.
Каган вдигна пистолета от земята и провери Айзенхов.
- Нет! - въздъхна той огорчен.
Старецът не дишаше. Тува сложи ръка на устата си, ужасена.
- Славин щеше да ни убие, ако не беше той - напомни им Нина. - Той ни спаси.
Каган кимна, когато се изправи, тежко приемаше загубата.
- Той беше добър човек... герой.
Еди срита Славин.
- За разлика от този боклук тук. Какво ще правим с него?
Зазвуча аларма.
- Дръж го под око - нареди Каган и вдигна радиостанцията. Заговори бързо в нея, но лицето му посърна, когато чу отговора. - Това не е добре - съобщи на останалите той.
- Какво казаха? - попита Нина.
- Вярват му. Смятат, че ние сме шпионите и сме убили академика!
- Но главнокомандващият тук си ти! - възпротиви се Тува. - Не можеш ли да им обясниш, че не сме го сторили?
Каган хвърли поглед на Славин.
- Той е начело на охраната в този бункер. Те са негови хора, всичките са избрани и повишени от него. Явно наистина всички са корумпирани! - Мъжът помисли за миг. - Трябва да защитим „Чука на Тор“ на всяка цена - заяви той и посочи към контейнера. - Не можем да му позволим да го продаде на американците. - Григори стъпи на наранената ръка на Славин, онзи изкрещя от болка. - За да минем покрай хората му, трябва да го вземем за заложник.
- Или да го ползваме като щит - каза Еди и изправи руснака на крака. - Има ли друг начин да се измъкнем, освен асансьора? - Каган поклати глава. - Не сте предвиждали такива ситуации по времето на Студената война, нали?
- Няма да се измъкнете от тук - изхъхри Славин. - Бункерът е заключен.
- Мога да премахна защитата, когато стигнем до асансьора - обясни Григори.
- Ако въобще стигнем до него - отбеляза Нина. - Намираме се в другия край на бункера, а и трябва да минем през всичките онези охранителни врати... пък и не знаем колко от хората му ни очакват навън!