Каган я дари със зловеща усмивка.
- Хайде да разберем.
Руснакът дръпна Славин от хватката на Еди, изви ранената му ръка зад гърба му и натисна пистолета в главата му.
- Ще кажеш на хората си да стоят настрана или ще те убия.
- Ако ме застреляш и те ще те застрелят - изръмжа охранителят в отговор.
- Нека тогава се надяваме, че никой няма да застреля никого, а? - вметна Нина.
Каган кимна.
- Нека се надяваме. Чейс? Провери вратата.
Еди я открехна лекичко. Някакъв мъж отвън се разкрещя на руски.
- Какво казва?
- Иска да пуснем Славин и да се предадем - преведе Григори, върна отговор на родния си език и се обърна към Чейс: - Отвори я.
- Сигурен ди си?
- Казах им, че го държа на мушка и ако го искат жив, трябва да се отдръпнат.
- В такъв случай се надявам да не е бил лош шеф.
Англичанинът си пое дълбоко дъх и отвори вратата.
Не бяха посрещнати от изстрели.
- Това е добро начало - каза Нина и надникна нервно зад двамата руснаци. Няколко униформени мъже с вдигнати оръжия ги причакваха в страничните коридори на десетина метра пред тях. - Макар че не е кой знае колко добро.
Каган излая някаква заповед на руски, но когато нищо не се случи, завря дулото на пистолета си в главата на Славин. Обилно потящият се затворник кимна неохотно и войниците бавно отстъпиха назад.
- Доктор Уайлд, доктор Скилфингър, стойте точно зад мен.
Руснакът изблъска сънародника си напред и мина през вратата. Нина и Тува го последваха, след което и Еди се присъедини към бавнодвижещата се процесия. Каган заговори отново на руснаците, но Славин го прекъсна... Енергичното му бръщолевене секна с вик на болка, когато другият мъж му изкълчи ръката.
- Говно! - изръмжа Григори, преди да преведе на останалите: - Каза им да ни застрелят... ако могат да го сторят, без да го уцелят.
Еди погледна напред.
- Ще ни причакват в страничните коридори. Никога няма да успеем да се измъкнем, ако се тътрим така.
Славин съумя да се ухили.
- Смяташ, че можеш да ме принудиш да бягам ли, Григори Алексеевич? Дори и с пистолет, опрян в главата ми?
- В такъв случай се налага да направим нещо друго - намеси се Чейс. Забеляза пожарогасител, закачен за една скоба няколко крачки пред тях. - Добър стрелец ли си, Каган?
Руснакът кимна.
- Да.
- Наистина добър стрелец?
- Да, да!
Стигнаха до пожарогасителя.
- Добре... тогава застреляй това!
Еди свали бутилката от скобата и я хвърли надолу по коридора. Тя издрънча на твърдия под, подскочи и се плъзна в страничния коридор...
Каган отмести пистолета от главата на Славин и стреля. Куршумът му уцели цилиндъра под налягане... и той експлодира. Ударната вълна събори войниците, а леденият облак от въглероден диоксид ги ослепи и задуши.
- Бягайте! - провикна се Чейс и хукна покрай страничните коридори. - Хайде!
Григори бутна пленника си напред, но предателят умишлено се спъна и падна на пода. Каган се подвоуми какво да прави, но реши да последва Еди. Двете жени тръгнаха след него, Тува заобиколи падналия на земята Славин, докато Нина стъпи на ръката му и го накара да изпищи отново.
Чейс си пое дълбоко въздух и навлезе в облака. Той вече се разсейваше, неясните форми се превръщаха в руски войници. Англичанинът ритна най-близкия от тях в главата и му взе оръжието, АК-103. Втори силен шут и втори войник падна, след което Еди излезе от виещата се мъгла.
Коридорът пред тях беше празен.
- Чисто е, вървете! - провикна се той.
Зад него Каган се появи от облака, Тува и Нина го следваха по петите.
Чейс усили крачка. Една от охранителните врати се изпречи насреща му.
- Каган! Можеш ли да я отвориш?
- Да, картата ми ще я отключи - отвърна руснакът.
- Действай тогава, бързо!
Англичанинът се обърна да прикрива мъжа, който стигна до вратата. Въглеродният диоксид се беше разсеял... един от войниците се изправяше на крака, държеше автомата си...
Еди стреля първи и мъжът се строполи на пода. Яркочервена кръв обагри белите плочки. Тува изпищя и покри ушите си с ръце, когато воят на каланшика проехтя из помещението. Другите войници побързаха да се скрият в страничните коридори, Славин се затътри след тях.
Каган намери картата си и я вкара в процепа. Разнесе се предупредителен звън, но мъжът бързо набра четирицифрения код на клавиатурата и вратата се плъзна встрани. Той си взе картата и с вдигнато оръжие огледа коридора пред него.
- Чисто е!
- Вървете! - каза Еди и гърбом се придвижи към вратата. Първи мина Григори, след него и жените. Той изчака Чейс да стори същото и натисна един бутон на контролния панел на вратата. Тя се затвори. - Славин може ли да я отвори?