- Да - отговори Каган. - Трябва да побързаме. - Руснакът хукна надолу по коридора до следващото разклонение, надникна зад ъгъла, за да провери дали има някой. - Чисто е.
Групата се спусна напред към следващата охранителна преграда. Нина погледна през стъклото на една от лабораториите, покрай които минаха. Объркани учени, заключени в своите работни пространства, когато алармата се активира, се взираха в тях, погледите им подсказаха, че са шокирани от онова, което тя носеше в ръцете си. За разлика от Царския протокол, явно „Чукът на Тор“ не беше тайна за персонала на Отдел 201.
Каган въведе кода в следващата врата и тя се отвори. Отново провери дали някой не ги чака от другата страна, преди да продължи.
- Още две врати и ще стигнем до асансьора - съобщи той.
Нина го последва.
- Мамка му! Идват! - провикна се тя, като видя, че първата врата се е отворила.
Няколко войници си подадоха главите през нея, но бързо се прикриха, когато Еди стреля по тях.
- Надявам се шибаният асансьор да ни чака - каза англичанинът, мина през прага на вратата и натисна бутона за затварянето ѝ. Тя се плъзна... точно когато един куршум издрънча от другата ѝ страна. - Така, трябва да се размърдаме!
Прибягаха покрай още лаборатории, някои от тях се използваха в момента, а други бяха слабо осветени и празни. Стигнаха до следващата охранителна врата. Каган въведе кода си отново. Тя се отвори... а след няколко секунди и онази зад тях, през която бяха минали преди малко.
Чейс изстреля още два куршума, за да задържи преследвачите им, стрелна се през прага, а Каган затвори бариерата след него. Последваха редица изстрели, които се врязаха от другата ѝ страна.
- Остана само една - обяви руснакът.
Бързо стигнаха до последната врата и Григори използва картата си. Бариерата зад гърба им се отвори почти в синхрон с тяхната. Този път хората на Славин заеха позиции за стрелба.
Нина изпищя, когато един куршум счупи плочката над главата ѝ. Еди превключи АК-103 на автоматична и стовари оглушителен порой от куршуми върху противниците си, една от приклекналите фигури беше улучена в рамото и се свлече на пода с писък. Другарите на мъжа се прикриха.
- Чейс! - провикна се Каган. - Асансьорът... почти стигнахме до него!
Англичанинът премина гърбом през вратата, която се затвори след него. Мъжът погледна надолу по коридора. Асансьорът се намираше на двайсет метра от тях, в далечния край на преддверието. Трябваше да минат още едно разклонение, но след него щяха да имат права пътека покрай последните лаборатории до целта. Еди бързо стигна до разклонението и огледа страничните коридори.
Нямаше никой там.
- Чисто е - съобщи той и погледна отново към асансьора.
Каган прибяга покрай него. Все още нямаше никого в преддверието.
Чакай малко...
Светлините на тавана хвърляха сенки по пода в края на коридора.
Движещи се сенки...
- Назад, залегнете! - провикна се Чейс и издърпа Нина в един от страничните коридори. - Чакат ни! Тува, ела тук!
Шведката уплашено хукна към тях. Каган се подхлъзна на плочките и смени посоката си... няколко войници излязоха от скривалищата си и вдигнаха своите автомати АК-103.
Руснакът се хвърли към спътниците си, когато няколко изстрела експлодираха в плочките и посипаха шрапнели зад него. Падна тежко на пода... и се нарани, един червен разрез обозначаваше мястото в прасеца, където се беше забила една отломка. Нина и Тува го издърпаха в коридора, докато Еди изстреля два куршума по нападателите, за да ги принуди да се отдръпнат.
Уайлд провери раната на Григори.
- Не изглежда дълбока. Каган, можеш ли да вървиш?
- Помогнете ми да се изправя - каза мъжът през стиснати зъби. - Ще се опитам!
- Опитвай се по-бързо - нареди му Еди и погледна към един нов коридор. - Накъде води това?
- До офиси - отвърна Каган и се намръщи, когато стъпи на ранения си крак. - Задънена улица е... Не, чакай! - Мъжът посочи развълнуван към една врата на няколко метра от тях. - Можем да минем през тази лаборатория. От другата ѝ страна има врата, която излиза точно на асансьора!
- Има ли някой в нея? - попита Нина, припомняйки си учените в другите помещения.
- Не, празна е. Бързо, бързо!
Руснакът докуцука до вратата, вкара картата си в слота и вдигна оръжието си, докато бариерата се плъзгаше встрани.
- Чисто ли е? - попита Еди иззад ъгъла.
Съпругата му провери. Дългата стая беше потънала в сенки, единствената светлина в нея идваше от някакъв прозорец до друга врата в края на помещението. Прибрано в кашони оборудване и натрупано по работните маси дебнеше в мрака, но не се забелязваше никакво движение.