- Така мисля.
- Добре, вървете тогава. Ще бъда точно зад вас.
Каган мина през вратата, Тува го последва. Нина се подвоуми, когато чу тропота на приближаващи стъпки. Славин и хората му бяха стигнали до последната охранителна врата.
- Еди, побързай!
Англичанинът се обърна.
- Идвам, не се безпокой!
Войниците доближиха разклонението. Чейс стреля още два пъти и още плочки се превърнаха в отломки; стъпките секнаха. Мина през вратата и натисна бутона за затварянето ѝ.
Тува придържаше куцащия руснак, докато прекосяваха мрачната лаборатория. Нина бързо ги настигна. Видя асансьора през прозореца.
- Господи, ще бъдем напълно открити.
- Това е единственият път за навън - напомни ѝ мрачно Каган. - Чейс! Колко патрона ти останаха?
Еди броеше изстрелите си.
- Около десет.
Руснакът се намръщи отново.
- Трябва да свършат работа. - Достигнаха до изхода и мъжът вдигна картата си. - Налага се да ги удържим, докато вратите се отворят...
Пронизителна писклива аларма изпълни помещението, задействаха се светлини. Те не бяха нормалното осветление, което опасваше комплекса, те бяха тъмножълти.
- Какво е това? - попита Еди.
Изражението на Каган беше изключително уплашено. Той вкара картата си в слота, но единственият отговор, който получи, беше предупредително стъргане и присвяткваща червена светлина.
- Говно - изръмжа Григори и залитна назад. - Алармата... стартирали са процедура по стерилизиране!
- Какво? - изуми се Нина и вдигна поглед към тавана. Лабораторията беше снабдена с два зловещи черни купола... те се разтваряха като каменни цветя и разкриваха под себе си съцветие от метални дюзи, насочени във всички посоки. - О, боже мой! Спри ги, използвай специалния си код!
- Не мога! - отвърна Каган. - Веднъж активирана, процедурата няма как да се спре.
- Трябва да има начин!
Жената грабна картата му и отново я вкара в слота, но последва единствено предупредителното стъргане.
Пред прозореца се появиха няколко от руските войници, те надничаха предпазливо в помещението, последвани от Славин. Потъналият в пот офицер беше сложил една противна победоносна усмивка на лицето си.
- Колко време ни остава? - попита Еди.
Каган хвърли поглед на близкия купол.
- Газът трябва да създаде налягане, преди да бъде възпламенен... около трийсет секунди.
Чейс вдигна калашника и изстреля един откос по прозореца - целеше се право в Славин. Руснакът се дръпна уплашен назад, когато куршумите се врязаха в стъклото, но бързо възвърна самоконтрола си, самодоволната му усмивка се разшири още повече, когато видя, че стъклото се е пукнало, но не се беше счупило.
- Мамка му!
- Стреляй отново по него! - извика Тува.
- Няма да постигнем нищо така - отвърна англичанинът и се огледа наоколо. - Но... с това може и да успеем!
На една работна маса между кашоните и оборудването беше оставена червена бутилка с вентил за налягане. Еди не можеше да разчете текста на кирилица върху етикета ѝ, но веднага разбра значението на знака: предупредителен триъгълник с пламък в него. Премести тежкия цилиндър на една количка и я запрати към прозореца.
- Всички залегнете зад тази маса.
- Какво правиш? - попита Нина.
- Помниш ли пожарогасителя? Същата работа... само дето ще стане по-голямо бум.
- Взривиш ли бутилката, ще ни избиеш! - отбеляза Каган.
- Може и да ни убия... но ако не направим нищо, това там определено ще ни затрие - отвърна Чейс и посочи към единия купол. - Залегнете!
Уайлд се прикри зад масата, в ръцете си стискаше здраво стоманения контейнер. В помещението се разнесе нов звук: съскане, което се засилваше все повече и повече.
- О, боже - прошепна жената, когато другите се присъединиха към нея. - Започна се!
- Готова ли си? - попита я Еди и приклекна до нея. Взе на мушка бутилката с газ. Очите на Славин заплашиха да изскочат от орбитите му, когато осъзна какво смята да направи англичанинът. - Прикрийте си ушите!
Спътниците му изпълниха заповедта... Предателят се опита да се отдалечи от прозореца, като блъскаше подчинените си настрани.
Чейс натисна спусъка...
Автоматът излая веднъж... и бутилката експлодира.
Взривът разклати помещението, откъсна горната част на работната маса и разхвърли горящо оборудване наоколо. Счупени парчета от плочките по тавана се посипаха върху бегълците като градушка.
- Господи! - изпищя Нина, когато едно остро парче я удари.
Еди дори не провери какъв е резултатът от неговата работа, грабна съпругата си и хукна да бяга към прозореца. Вариантите бяха два: той щеше да е счупен... или всички щяха да умрат.