- Давайте, давайте!
Дори с рана в крака си, Каган се стрелна с нечовешка скорост напред и двамата с Тува последваха двойката. Лабораторията беше пълна с горящи отломки... Сред тях имаше и счупено стъкло. Пропукалият се прозорец беше отнесен.
С вдигнат автомат Чейс мина през прага заедно с Нина. Онези войници, които не бяха реагирали достатъчно бързо и не бяха последвали Славин, лежаха на пода, лицата им бяха в прорези, униформите им - разкъсани и димящи. Самият Славин се беше проснал в далечния край на преддверието. Мисълта да го гръмне мина през ума на англичанина, но на първо място беше оцеляването - все още не се намираха в безопасност.
- Качвайте се в асансьора!
Еди избута Нина пред себе си, Тува мина през счупения прозорец. Шведката хукна да бяга към асансьора, но Каган рязко я дръпна на една страна... Ацетиленов газ под налягане струеше от дюзите на тавана, задействаха се електрически възпламенители... и лабораторията беше погълната от горещи бели пламъци.
Огънят лумна през счупения прозорец. Тува се разпищя, Григори я притисна към затворената метална врата и я прикри с тялото си. Един от войниците успя да избегне огнената струя, но колегата му до него не извади същия късмет и се подпали на мига. Еди и Нина се хвърлиха надалеч от пламъците и се приземиха близо до асансьора.
Опасността не беше преминала. Дюзите на тавана започнаха да се въртят, огнени струи обливаха всеки един квадратен сантиметър от лабораторията като някакъв смъртоносен морски фар... достигаха и до преддверието. Още войници се разбягаха, един от тях беше уцелен от огъня и пламна като факла. Гърбът на вратата засвети в червено, когато изгарящият газ се изля отгоре ѝ, косата на Каган се подпали от рязко повишилата се температура...
Струите намаляха, след което секнаха напълно. Всяка една част от лабораторията беше стерилизирана от огън, толкова горещ, че дори неръждаемата стомана се беше деформирала и керамичните плочки се бяха напукали. Оборудването, което не се беше потрошило от експлозията, се беше стопило или обгорило до въглен.
От лабораторията се разнесе пушек.
- На мен ли ми се струва, или е малко топличко тук? - Еди се закашля, докато се изправяше. Опита се да отвори вратите на асансьора, но те бяха заключени. - Каган, отвори го!
Григори докуцука до него. Тува го последва, опитваше се да не поглежда към обгорените останки на мъртвите войници. Руснакът постави картата си в слота и въведе своя специален код; след момент вратите се плъзнаха.
Чейс се шмугна в кабината, държеше оръжието си вдигнато към войниците, но те или бяха замаяни от взрива, или се опитваха да избегнат пламъците, нямаха никакво намерение да преследват бегълците. Славин вдигна глава, но когато видя англичанина, се спусна светкавично зад ъгъла. Еди го проследи с оръжието си, но преди да успее да стреля, Каган затвори вратите.
Кабината започна да се изкачва.
- Какво ще правим, когато стигнем горе? - попита Нина.
Григори се облегна на стената, за да премести тежестта на тялото си от ранения крак.
- Ще обясня на командира на базата какво се случи в действителност. Познавам го - сигурен съм, че ще повярва на мен, а не на Славин.
- Не се ли обади той именно на него? - попита Чейс и извади магазина на калашника, за да провери с колко патрона разполага; включително с този в цевта - с три. - Едва ли ще ни бъде от полза, че сте другарчета с този тип, ако той вече е наредил на хората си да ни застрелят!
- Ще видим какво ще се случи, когато стигнем на повърхността. Ако ме послушат, навярно имаме шанс да се измъкнем. - Каган затвори очи и се намръщи, когато се изправи. - Ако ли не...
- Ще трябва да си проправим сами път в авиобаза, която се намира в центъра на Русия? - довърши вместо него Нина. - О, братче.
Тува се хвана за главата.
- Как се случи всичко това?
Еди постави отново пълнителя на автомата.
- Чудя се как е възможно това да продължава да ни се случва! Каган, готов ли си?
Руснакът отвори очи.
- Готов съм.
- Чудесно. Хайде да видим какво ни чака там горе.
20.
Виетнам
Чейс провери набързо автомата на Кастил. Пълнителят беше пълен. Погледна през задния прозорец на джипа, за да види къде са преследвачите им - Хойт се беше надвесил от една от страните, в ръцете си държеше калашник.
- Залегнете!
Еди се прикри точно когато американецът стреля. Неравният път пращаше повече от изстрелите на Хойт настрани, но един от тях уцели задната врата на джипа и счупи прозореца ѝ. Наталия изпищя.