Чейс изрита счупените стъкла и върна два изстрела. Знаеше, че шансовете му да улучи другия ленд крузър, а камо ли някой от пътниците му, бяха много малки, но главната му цел беше да принуди шофьора да залегне. В главата му се зараждаше план, но имаше нужда от подходяща възможност, за да го осъществи...
- Дръжте се! - предупреди Кастил.
Пътят пред тях се виеше в остър завой покрай една скала. Мъжът наби спирачки, завъртя волана, за да изнесе на една страна задницата на автомобила, преди да даде повече газ и отново да завърти волана рязко в противоположната посока. Джипът изстреля мокра струя кал върху препятствието, което преодоля.
Чейс видя, че му се отваря възможност, и изстреля нови два куршума. Не можеше да види дали беше уцелил нещо, или не, но изстрелите му постигнаха резултата, който търсеше. Шофьорът се присви, разсея се точно в критичния момент... и натисна прекалено рязко спирачките, докато завиваше. Джипът им се пързулна на една страна като шейна, задницата му нагази в околната растителност, преди да се удари в скалата, задната му врата се смачка.
Англичанинът отново се хвана за предната седалка, когато Кастил направи нов завой. Преследвачите им се изгубиха някъде зад дърветата.
- Добро шофиране, Хюго! Не знаех, че си падаш по ралита.
- Израснах на село - отвърна белгиецът. - Там има доста кал, когато вали!
- Уха, това е най-интересното нещо, което чувам за Белгия. - Чейс видя в огледалото, че приятелят му направи саркастична физиономия. - Чуй ме, Хюго, имам план, но навярно няма да ти хареса.
- Искаш да намаля, за да можете ти и Наталия да скочите, след което да продължа да играя ролята на примамка, докато вие се измъкнете?
- Е, поне няма да се налага да ти го обяснявам! Значи, наистина ти харесва?
Кастил изпръхтя.
- Хич даже! Но... - добави той и дари момичето с бърза усмивка - ...това е най-добрата ни възможност да те отдалечим от тях. Едуард ще се погрижи за теб, няма нужда да се притесняваш за това.
- Знам - отвърна тихо Наталия.
Имаше нещо в думите ѝ, което накара Чейс да я погледне учуден: решителност или... примирение? Не беше сигурен.
Нямаше време за размишления точно сега.
- Там, там - каза Еди и посочи мястото. Пътят започна да се издига, земята отляво се снижаваше доста стръмно към долината. Мъжът осъзна, че това е същият склон, на който той и Пьолтл бяха повлечени от калното свлачище предната нощ. - Ще скочим зад онези храсти ей там. Наталия, готова ли си?
Момичето го дари с обезпокоено кимване.
Чейс се покатери на задната седалка на джипа и тъкмо щеше да скочи през вратата, когато една мисъл му дойде на ума. Пресегна се към багажното отделение и взе раницата на Хойт, в която бяха лаптопът и бележките, откраднати от руснаците.
- Искам да се увериш, че онези педали няма да се докопат до това нещо - каза Еди на Кастил.
Белгиецът го изгледа с нещастен поглед.
- Звучиш така, все едно не вярваш, че ще им се измъкна.
- Надявам се да успееш, но... бори се до края, Хюго.
- Бори се до края - отвърна Кастил. Той протегна едната си ръка и Чейс я стисна силно в братски жест, след което сложи раницата на гърба си и се насочи към вратата. - Надявам се да се видим скоро.
- Аз също - отвърна Еди прочувствено. Отвори вратата и стисна здраво автомата си. - Точно тук. Наталия... скачай!
Хюго сравнително намали скоростта. Момичето скочи първо, Чейс го последва. Прекатуриха се, но бързо се съвзеха. Пьолтл се скри зад храстите, а англичанинът тупна с юмрук по стъклото, за да покаже на Кастил, че е чисто да тръгва. Белгиецът му помаха и ускори.
Еди се плъзна надолу по склона след Наталия.
- Стой ниско - предупреди я той.
Вече чуваше приближаващия втори ленд крузър.
Чейс вдигна автомата, някой пътник с набито око можеше да забележи следите им. Шумът от двигателя на джипа на Хойт и Лок беше съпроводен от скърцане и дрънчене от натоварването върху окачването на автомобила заради неравния път. Еди усети как германката се напрегна до него. Ленд крузърът ги приближи...
И профуча покрай тях, без дори да забави ход, устремен към джипа на Кастил.
Чейс изчака няколко секунди, след което се изкачи по склона и надникна след тях. Превозното средство не се виждаше, беше се скрило зад дърветата. Мъжът се върна при Наталия.
- Махнаха се.
- Надявам се приятелят ти да успее - каза младата германка. - Ако го хванат, те ще...
- Хюго е доста корав - заяви твърдо Еди. - Ще е нужно нещо повече от задник като Хойт, за да го сломи. Ще се оправи, той не се страхува от нищо. Освен от хеликоптери - добави англичанинът.
- Хеликоптери?
- Имаше лошо изживяване с един. Дълга история, а точно сега трябва да се раздвижим.