- Къде отиваме?
- Хубав въпрос. Ще измислим, когато се махнем от тук - може да се усетят, че вече не сме в джипа, и да се върнат да ни търсят. Хайде.
Двойката тръгна надолу по склона и към балдахина от дървета.
* * *
Кастил настъпваше педала на газта, гумите му подскачаха върху неравния път. Хълмът ставаше все по-стръмен и мъжът осъзна с неохота, че навярно се е насочил право към лагера, от който спасиха хуманитарните работници, но нямаше друг избор, беше хванат в капан между две сили.
Нямаше време за притеснение, имаше много по-важни проблеми, с които да се справя. Когато намали, за да могат Еди и Наталия да скочат от джипа, беше дал на своите преследвачи възможност да го догонят. Фаровете на втория ленд крузър се появиха в огледалото му за обратно виждане. Издигащият се терен също щеше да го забави... и да доведе хората на Лок до стрелкови обхват.
Единственото, което му оставаше, беше да набере възможно най-много преднина и да я задържи. Кастил стисна зъби, бе твърдо решен да даде на приятеля си и на жената, която той пазеше, възможно най-голям шанс за бягство.
Пътят пред него беше извит като лодка, в средата ѝ го чакаше огромна кална локва. Хюго знаеше, че водата ще го забави и ще направи джипа му труден за управление, но въпреки това не отмести крака си от педала за газта. Другият ленд крузър продължаваше да го настига, Хойт отново се беше подал от страничния му прозорец.
В джунглата се разнесоха изстрели. Белгиецът залегна и стисна здраво волана, когато доближи локвата...
Усилията на Кастил не помогнаха да удържи джипа в права линия, гумите на автомобила изстреляха на струи огромни порции кал. Водата се оказа по-дълбока, отколкото очакваше. Воланът се гърчеше в ръцете му като змиорка. Мъжът го стисна по-силно в опит да изправи по пътя офроудъра... но той се плъзна към подгизналата канавка от едната страна.
- Merde!41 - изкрещя Кастил, когато осъзна, че няма връщане назад. Пусна волана и вдигна двете си ръце, за да предпази главата...
Джипът се наклони на една страна, предното му колело влезе в канавката. Хюго беше запратен във вратата, а след това и болезнено във волана, когато автомобилът рязко спря.
Мъжът се отпусна в седалката си. Ръцете му бяха омекотили удара донякъде, но болката в челото му беше пронизваща, усети също така, че от едната му ноздра тече кръв.
Зад него се разнесе шум, грохотът на двигател - и викове. Кастил се опита да се изправи, ленд крузърът се беше изкривил под ъгъл, двете му колела бяха пропаднали в канавката. Опита дръжката на вратата, но за свой ужас осъзна, че тя не поддава, беше блокирана от насипа. Белгиецът изгрухтя от болка и се насочи към другата страна на автомобила.
Вратата се отвори, преди да стигне до нея.
- Да не си мръднал, мамка ти! - изкрещя Хойт и навря автомата си в Хюго. Той се дръпна назад. Американецът разгледа вътрешността на джипа, а неговите хора отвориха задната врата и тази на багажника. - По дяволите! Няма ги тук!
Лок закрачи към тях.
- Как така ги няма? Къде са?
- Навярно са се измъкнали някъде по пътя - отвърна Хойт и погледна към шофьора на тяхната тойота. - Глупав кучи син. Ако не беше ударил онази скала, нямаше да ги изгубим!
Лок вдигна ръка.
- Достатъчно, достатъчно! - каза той и посочи към човека в обърнатия джип. - Изкарай го от там.
Хойт и още един наемник извадиха Хюго от автомобила и го блъснаха в калната локва.
- Слушай ме... Кастил беше, нали? - започна Лок. - Ще ни заведеш до мястото, където изсипа Наталия и приятелчето си.
Белгиецът избърса кръвта от носа си.
- Знаеш ли, тъкмо си мислех да те заведа... хм... - Хюго се замисли за момент: - ...да те заведа да го начукаш на курвенската си майка. Прощавай за лошия език. Той е по-характерен за Едуард.
Лицето на Лок се изкриви от гняв.
- Забавен тип си - каза Хойт, намръщен, и ритна Кастил силно в корема. - Ако ти се живее, покажи ни накъде тръгнаха. В противен случай ще те застрелям и ще потърсим следата им. И в двата случая ще ги намерим. Имаш десет секунди, за да вземеш решение.
Белгиецът затаи дъх.
- Направи каквото трябва, abruti42. Никога няма да ги предам.
- Както желаеш.
Хойт насочи оръжието си в главата на Хюго...
Всички мъже се завъртяха при донесения от вятъра неочакван шум.
- Какво става, мамка му! - изуми се американецът, когато пронизителният писък на полицейска сирена се разнесе наоколо. Кастил погледна нагоре по пътя и видя приближаващите три автомобила. Първото превозно средство беше пикап „Форд Рейнджър“ в полицейско бяло и синьо, светлините на тавана му присвяткваха. Следваше го джип „Нисан Патрол“, а най-отзад беше шестколесен камион във военно зелено. Мъжете, натоварени в каросерията му, надничаха над кабината, за да видят какво става, всички бяха униформени, въоръжени с автомати „Калашников“.