Някои от хората на Лок също вдигнаха оръжията си, но осъзнаха, че техният шеф беше хукнал към ленд крузъра.
- Тези са от ТС2 - викнали са подкрепление, мамка му! - излая той. - Хайде, да се омитаме от тук!
Хойт върна вниманието си върху Кастил, автоматът му беше насочен право в него. Белгиецът се приготви за фаталния си край... но американецът се обърна и тръгна след шефа си. Другите наемници се натовариха в джипа, автомобилът даде на заден, наби спирачка в мократа кал и потегли напред по пътя. Полицейският пикап го последва, а фордът отби в растителността, близо до джипа на Кастил, за да пропусне военният камион да мине.
Хюго се изправи бавно на крака... и взе решение каква роля да изиграе.
- Благодаря на Бога, благодаря на Бога! - заговори на френски той и дари мъжете, които излязоха от автомобила, с усмивка на облекчение - отчасти тя се дължеше на факта, че тези не бяха от охранителите, които пазеха отвлечените хуманитарни работници, които екипът на Съливан спаси. Ако имаше някой от тях тук, те щяха да го разпознаят. - Изблъскаха ме от пътя, опитаха се да ме убият!
Четиримата мъже - Кастил предположи, че са служители на ТС2 - го изгледаха подозрително. Знаеше какво си мислят: търсеха западняци, така че всеки бял в района автоматично се превръщаше в заподозрян, дори в мишена... но група от други бели го държеше на прицел, преди да избягат; а и освен това ярките ризи съвсем не бяха камуфлажно облекло. Един от виетнамците заговори на развален френски:
- Кой си ти? Какво търсиш тук?
- Толкова се радвам да ви видя - каза Кастил, приближи се до тях и артистично избърса челото си. - Казвам се Хюго, Хюго Кастил. Минах покрай тези мъже на кея на около километър нагоре по пътя, а те тръгнаха след мен и започнаха да стрелят по джипа ми! Катастрофирах - посочи към обърнатата тойота, - а те ме ограбиха... опитаха се да ме убият!
- Французин ли си?
- Не, белгиец съм - отвърна горделиво Кастил.
- Какво търсиш тук?
- Турист съм. Разглеждах джунглата... не знаех, че ще е толкова опасно!
Френскоговорещият мъж преведе всичко на колегите си. Единият от тях, навярно командирът им, огледа Хюго от глава до пети зад големите си огледални слънчеви очила, след което издаде някаква команда.
- Ще претърсим джипа ти - съобщи му първият мъж.
Кастил прикри притеснението си; не мислеше, че в автомобила ще има нещо, което да го издаде като наемник, но не знаеше какво беше домъкнал Лок със себе си.
- Разбира се, разбира се - отвърна той с усмивка на лице. - Ако ми помогнете да го извадим от канавката, ще е страхотно!
Виетнамецът го избута до ленд крузъра, командирът им стоеше настрана, за да може да държи под око чужденеца, докато другите трима претърсваха вътрешността на автомобила. За щастие на Кастил, Лок не беше скрил никакви оръжия в него. Мъжът със слънчевите очила заговори отново, преводът гласеше:
- Покажи ни документите си.
- Те са точно тук - каза белгиецът и бръкна в джоба на ризата си, където се намираха паспортът и визата му.
Мъжът ги грабна от ръцете му и ги запрелиства.
- Отседнал си в Дананг?
- Да, в хотел „Червеното листо“.
Онзи кимна.
- Мъжете, които те преследваха... какво точно правеха те, когато ги видя?
Кастил се опита бързо да измисли нещо.
- На кея имаше някаква лодка - мисля, че се канеха да се качат в нея.
- Лодка?
Виетнамецът бързо предаде думите на Хюго на колегите си, които се спогледаха с преценяващи погледи.
- Да. Имаше още хора с тях.
Това изказване привлече вниманието на мъжа.
- Кои бяха те? Огледа ли ги добре?
Белгиецът поклати глава.
- Приличаха на европейци или американци - помня, защото се изненадах, когато видях толкова много бели наоколо. Помислих си, че са туристи, но после те се опитаха да ме убият.
- Видя ли едно момиче? Русокосо момиче?
- Не знам. - Кастил вдигна рамене. - Може и да съм. Не съм сигурен.
За пореден път командирът получи доклад на родния си език. Той се намръщи, не отлепяше огледалните си очила от белгиеца, след което заговори на подчинения си.
- Защо пътуваш по този път? - попита другият мъж.
Кастил отново вдигна рамене.
- Видях отбивката на магистралата и поех по нея. Както вече казах, исках да разгледам джунглата.
- Тук няма нищо за гледане. Обърни и се връщай. Ако искаш да разгледаш джунглата, отиди в парк Бач Ма. Това е военна зона.
- На картата ми нямаше нищо...