- Това е лудост - отвърна Еди и заклати отново глава. - Наталия, няма да те убия. Обещах да те пазя!
- Аз съм само един човек. Ако умра, много животи ще бъдат спасени.
- Няма как да си сигурна.
- Щом тези хора получат своя етер, мислиш ли, че няма да го използват? Защо иначе го искат? А и - продължи момичето - единият от животите, които ще бъдат спасени, е твоят. Умра ли аз, няма причина да желаят твоята смърт.
- Не съм много убеден - промърмори Чейс.
- Знаеш, че съм права, Еди - продължи Наталия, в гласа ѝ се усещаше пълно отчаяние. - Искам да изпълниш желанието ми. Моля те! - Тя обви ръце около неговите. - Няма да позволя някой друг да умре заради мен. Трябва да го направиш. Налага се! - Момичето стисна дланите му, после ги пусна, обърна се и коленичи. - Ти... знаеш как да го направиш безболезнено, нали? - попита тихичко тя.
- Да, знам - отвърна Чейс. - Но...
- Тогава го направи. Всичко трябва да приключи тук.
Наталия вдигна глава и затвори очи.
Еди се беше вторачил в младата жена.
- Сигурна ли си, че това е, което искаш?
- Да - непоколебимо отвърна тя.
Англичанинът остана мълчалив за един дълъг момент. Вдигна оръжието си.
- Моля те - прошепна момичето. - Направи го.
Чейс се подвоуми... но в крайна сметка натисна спусъка.
21.
Русия
Асансьорът спря. Еди и Нина застанаха от едната страна на вратите, а Тува и Каган от другата. Те се отвориха. Вледеняващ вятър полъхна в кабината.
За облекчение на всички, той не беше съпроводен от дъжд от куршуми. Чейс предпазливо излезе с вдигнат автомат. Съпругата му го последва. Бизнес самолета го нямаше, но несекващото тихо бръмчене им подсказа, че друг летателен апарат е в готовност за излитане на една от дългите пътеки за рулиране на авиобазата. Единственото движение, което забелязаха, беше снежната вихрушка, която шибаше празните пространства между бетонените платна.
- Няма никой тук... все още.
Каган докуцука до газовите бутилки от едната страна на бункера и посочи към няколко стабилни постройки срещу пистата.
- Налага се да стигнем до щаба на базата.
Еди прецени разстоянието.
- Боже, те са на около километър от тук.
Нина беше насочила погледа си към нещо, което се намираше доста по-близо.
- Може би тези момчета ще ни откарат! - каза тя и посочи обезпокоена с пръст. По една от пътеките за рулиране ги приближаваше военен джип У АЗ. Когато видя групата, шофьорът на превозното средство направи рязък завой, за да мине по заледената трева, право към тях. Уайлд се обърна към Каган. - Това добре ли е, или не е добре?
Един мъж се показа през прозореца на УАЗ-а и насочи Калашников към тях.
- Познай! - отговори й Чейс. - Прикрийте се!
Върнаха се назад... за да видят как вратите на асансьора тръгнаха да се затварят точно пред Тува.
- Какво става? - попита тя.
- Не, задръж ги отворени... мамка му! - изруга Еди, точно когато обрулените от времето метални врати се затвориха. - Сега Славин и хората му ще тръгнат след нас!
- Съжалявам, много съжалявам! Но ти каза, че няма никой тук - отбеляза шведката.
- Всичко е наред, вината не е твоя - успокои я Нина. - Какво ще правим?
Чейс имаше идея.
- Ще се скрием зад бункера - обясни той и посочи в срещуположната посока на приближаващия УАЗ.
Нина, Тува и Каган тръгнаха към прикритието... но англичанинът побягна по пътеката за рулиране.
- Еди! - провикна се съпругата му и спря на място. - Какво правиш?
- Смятам да им направя едно топло посрещане! - викна ѝ в отговор той.
Хвърли поглед назад. Двамата в джипа го бяха забелязали, те промениха посоката си, за да му пресекат пътя. Чейс също промени курса си, искаше автомобилът да мине близо до бункера...
Автоматът на военния на пътническото място излая. Еди усети няколко куршума да преминават близо до него, в снега се образуваха малки кратерчета там, където се врязваха те. Чейс стигна до края на бетона и залегна в тревата, за да насочи своето оръжие.
Стрелецът произведе няколко нови изстрела, този път те намериха пътеката на няколко сантиметра от англичанина. Той потрепери, след което вдигна глава и се прицели. Бяха му останали само три патрона, така че трябваше да бъде изключително ефективен...
Дръпна спусъка.
Куршумът му намери предното стъкло на джипа. Шофьорът наби рязко спирачки, автомобилът се плъзна по снега и спря почти до него. Двамата военни слязоха бързо от превозното средство и се прикриха зад него.