Точно както се надяваше Еди.
Прицели се отново - в газовите резервоари до стената на бункера, които се намираха на около петдесет метра от спрения УАЗ. Взе на мушка вентила на най-близкия до него, спря да диша, за да стабилизира автомата... и стреля.
Куршумът издрънча в бутилката точно под целта му. Мерникът не беше прецизен. Чейс изруга под мустак, вдигна малко оръжието, за да компенсира отклонението... Двамата войници също откриха огън.
Този път се бяха прицелили доста по-добре.
- Мамка му! - оплака се Еди и наведе глава, когато куршумите се врязаха в бетона. Стрелбата секна, но англичанинът знаеше, че мъжете не са се отказали от намеренията си, просто щяха да превключат оръжията си от автоматична стрелба на единична за по-голяма точност.
Чейс вдигна отново глава и се приготви да изстреля последния си патрон. С периферното си зрение забеляза, че единият от войниците също се прицелва в него...
Стреля.
Ацетиленовият резервоар се пръсна, ударната вълна запрати военните на земята. Надигна се огнена топка от едната страна на бункера. Двамата руснаци усетиха как адската жега се разстила върху им и едновременно взеха решението да скочат на крака и да се отдалечат възможно най-бързо от източника.
Еди също беше на крака и бягаше към УАЗ-а, чиято предница бе осеяна с петна, там, където огънят я беше засегнал. Махна към другите да се присъединят към него.
- Някой да си е поръчвал такси? - провикна се той.
Нина и останалите излязоха от прикритието си зад бункера и се насочиха към джипа, като се опитваха да бъдат по-далеч от пламъка и все още здравите ацетиленови резервоари.
- От днес нататък ти забранявам да работиш с барбекю - каза на съпруга си тя, когато стигна до автомобила.
Чейс, който вече беше заел шофьорското място, се ухили насреща ѝ.
Тува погледна изплашено джипа, докато помагаше на Каган да се качи в него.
- Но той гори!
- Колите втора ръка винаги имат нещо, което не им е наред - каза Еди. Включи на скорост и направи рязък завой, за да се отдалечи от бункера. - Накъде отиваме?
Каган размишляваше на глас:
- Няма да стигнем навреме до командира, за да му обясним ситуацията... а и е издал заповед да бъдем застреляни на място. Тези нареждания може да бъдат отменени само от горе... Налага се да разговарям с началниците си в Москва - съобщи мъжът. Нина посегна за телефона си, но Григори поклати глава. - Всички клетки в района са били дезактивирани още когато алармата беше задействана. Трябва ми сигурна линия.
- Къде можем да намерим такава? - попита Уайлд.
- В главния комуникационен център... в който никога няма да стигнем живи. Или... - Каган посочи настрани. - Или там!
Нина се огледа... и се опули срещу онова, което видя.
- На самолет?
На една от пътеките за рулиране стоеше сребърният бомбардировач Ту-95МС, наричан още „Мечка“, барабаненето на осемте му мощни витла заглушаваше всичкия шум наоколо. Стълби водеха към големия му корпус, два малки камиона чакаха наблизо.
- Това чудо има радиовръзка? - попита Еди.
Каган кимна.
- Разполага с честота за спешни случаи, която ще ме свърже с Кремъл - моите началници могат да наредят на командира на базата да арестува Славин. Ще отнеме само няколко минути.
- Може и да не разполагаме с толкова - намеси се Нина обезпокоена, когато видя няколко джипа да се приближават от всички страни на авиобазата.
- По-добре малко, отколкото нищо - заяви Еди и насочи УАЗ-а през тревата към бомбардировача. На страничното огледало видя няколко души да излизат от асансьора. - Мамка му! Славин и хората му току-що се появиха на повърхността.
- Залегнете - предупреди ги Каган.
Всички се прикриха. Няколко куршума бяха произведени зад тях, но нито един не улучи.
- Намираме се извън обхвата на оръжията им - констатира Нина с облекчение.
Чейс веднага ѝ развали настроението.
- Няма да бъдем още дълго - отбеляза той, като видя приближаващите ги превозни средства.
Каган провери магазина на оръжието си.
- Имам само седемнайсет патрона. Няма да са достатъчни, за да ги задържим.
- Трябват ни повече оръжия...
Еди погледна отново към „Мечката“. Наближаваха големия бомбардировач от задната му част... Видя прозорчета в самия край на фюзелажа под опашката, на която беше монтирана оръдейна кула.
От нея се подаваха дългите черни дула на две автоматични оръдия АМ-23.
- Вече имаме повече оръжия - заключи Чейс.
- Къде? - попита Нина, тъй като не виждаше никакви други в УАЗ-а.
- Там - посочи англичанинът към оръдейната кула.
- Майтапиш се.
- Съвсем не! - Една от стълбите водеше към артилерийското отделение. Еди погледна под крилата. Пилоните бяха заредени с лъскави сиви форми: „Мечката“ беше въоръжена с крилати ракети „Радуга Кх-101“. Надяваше се и оръдията да са готови за битка. - Нина, Тува, насочете се към предната стълба и заведете Каган при радиото. Аз ще ги задържа с оръдията.