- Чувам те - обади се руснакът, докато изучаваше управлението на радиото.
- Кажи на пилота да потегля по пътеката, докато не са ни светили маслото. До колко време можеш да се обадиш на шефовете си в Москва?
- Две или три минути. Трябва да мина някои процедури за потвърждаване на самоличността ми.
- Захващай се тогава, какво чакаш!
Каган предаде заповедта на пилота, който се възпротиви, но Нина размаха оръжието пред лицето му и той бързо промени решението си. Мъжът провери инструментите, освободи спирачките и избута напред четирите лоста за мощността. Грохотът на витлата се усили и целият корпус се разтресе, когато „Мечката“ започна да си движи. Предната стълба се прибра в „корема“ на самолета, докато задната, за артилерийското отделение, падна с гръм и трясък. Изхвърленият от Еди мъж се махна от пътя ѝ.
* * *
Еди погледна през страничните прозорци. Някои от джиповете почти бяха достигнали тромавия бомбардировач и се опитваха да го заобиколят.
- Искат да блокират пистата - докладва той. - Не позволявайте на пилота да спре... за нищо на света.
- Какво ще правим, ако стрелят по нас? - попита Нина.
- Няма да го сторят - отбеляза Каган. - Този самолет е натоварен догоре с ракети - прекалено е ценен, за да го повредят.
- Надявам се някой да им е споменал това - промърмори Еди.
Погледна назад към бункера. Нещо подобно на голям камион с вериги се беше насочило от периферията на базата към горящите ацетиленови резервоари, навярно за да качи Славин и хората му, но надигащият се пушек от експлозията не позволяваше на Чейс да види дали наистина е така.
* * *
В другата част на самолета Каган започна да предава съобщението си по радиото. Нина върна вниманието си върху екипажа на „Мечката“. Освен пилота и помощник-пилота, които се намираха в кокпита, в каютата имаше още четирима души и всеки един от тях, изглежда, се чудеше как да се направи на герой.
- Хей! Ръцески горески - излая Уайлд, когато видя, че единият мъж посяга към някакво отделение зад седалката си.
Онзи дръпна ръката си. През кръглия страничен прозорец до него Нина забеляза два джипа, които настигаха бомбардировача и завиваха, за да поемат по пътеката, от която щяха да излязат пред него.
- О, мамка му. Еди, ще ни пресекат пътя!
- Кажи на пилота да увеличи скоростта - отвърна съпругът ѝ. - Качат ли се на борда, прецакани сме. Как се справя Каган?
Руснакът продължаваше да говори в микрофона на руски, но направи пауза за миг, за да каже:
- Свързах се и им дадох кодовете си. Потвърдят ли ги, ще мога да говоря с началниците ми.
- Надявам се шефовете ти да не са отишли да пият кафе - каза Нина.
Докато държеше под око мъжете в каютата, се придвижи към кокпита и погледна през прозореца му. Пред тях два УАЗ-а изскочиха от заледената трева и се качиха на бетона. Светкавично се наместиха така, че да пресекат пътя на самолета, един мъж се беше навел през прозореца на единия джип и енергично махаше на бомбардировача да спре. Ръката на пилота стисна здраво лостовете за мощността, все едно имаше намерение да ги издърпа назад.
- Не - предупреди го Уайлд. Пилотът погледна през рамо към нея, беше на средна възраст. - Каган! Как е на руски „давай по-бързо“?
- Идти быстрее - отговори Григори.
- Прави каквото казва - нареди на мъжа тя.
Той неохотно избута лостовете още напред. „Мечката“ започна да набира скорост. Единият УАЗ побърза да се махне от пътя ), но другият остана на мястото си, войникът още ръкомахаше енергично... но накрая спря да го прави и се прибра вътре.
За да се появи секунда по-късно... в ръцете си държеше калашник.
- Мамка му! - излая Нина и залегна, когато онзи откри огън.
Куршумите се врязваха в носа на самолета, пробиваха алуминиевата му кожа и се смачкваха в конструктивните елементи под нея. Тува изпищя и се свлече на пода, когато един от прозорците се пропука.
- Нямало да стрелят, а? - изкрещя американката.
Пилотът дръпна назад лостовете за мощността, с което си спечели гневните крясъци на Каган, последвани от:
- Доктор Уайлд! Опрете пистолета в главата му!
- Какво? Няма да го застрелям!
- Той не знае това... никой от тях не говори английски!
- Стискай ми палци тогава. - Жената неохотно навря дулото на оръжието си в задната част на главата на пилота. - Идти... бис... истри... онова нещо, което каза той!
Дори и на развален руски, пилотът схвана намека. Отново премести лостовете напред. Самолетът ускори и скъси значително разстоянието между себе си и УАЗ-а.
Войникът продължи да стреля. Този път един от куршумите улучи пилотската кабина и уцели самия пилот, от лявото рамо на мъжа шурна кръв. Той изрева от болката и изпусна йока43, за да притисне раната си с другата ръка.