Помощник-пилотът също беше зарязал управлението и стоеше приведен с ръце върху главата. Още изстрели намериха самолета, друг прозорец се счупи...
Нина се шмугна в кокпита и избута лостовете напред.
„Мечката“ изрева, когато и четирите ѝ двигателя заработиха на пълна мощност. Офицерът по комуникациите, който беше изхвърлен от мястото си и оставен на пътеката отвън, се олюля и падна. Осем огромни витла се завъртяха с максимална скорост и масивният бомбардировач ускори по пътеката за рулиране...
Право към УАЗ-а.
Стрелецът видя, че огромната сребърна машина няма намерение да спира, и се провикна към шофьора да ги разкара от пътя на този гигант, но спътникът му вече беше забелязал връхлитащите ги витла на огледалата си и бе осъзнал, че джипът няма къде да ходи. Мъжът скочи, удари се здраво в студения бетон, но се съвзе точно когато бомбардировачът връхлиташе автомобила. Колегата му го наблюдаваше глуповато за момент, след което също се измъкна от разклатения джип.
Останал напълно празен, УАЗ-ът се килна на една страна, когато самолетът се вряза в него...
Двойката въртящи се в противоположни посоки перки на крилото стигнаха до джипа и започнаха да го режат, все едно беше направен от хартия. Онова, което остана от превозното средство, беше изхвърлено отзад върху пътеката, парчета смачкан метал се търкаляха по снега.
Задействаха се предупредителни сирени, на таблото засвети червена лампа. Помощник-пилотът хвана своите лостове за мощността и ги дръпна рязко назад, докато панически викаше нещо на Нина.
- Казва, че единият двигател е повреден! - преведе ѝ Каган.
- Не можем да спираме! - отговори жената и насочи пистолета си към помощника, за да възстанови мощността.
Руснакът погледна безпомощно към своя командир за съвет, но по-възрастният мъж беше затворил очи от болка. Нямаше какво друго да направи, освен да бутне напред три от лостовете, като остави повредения двигател на мира.
Гласът на Еди се разнесе в слушалките на Нина.
- Какво, да го вземат мътните, беше това? Да не ударихме нещо?
- Наслаждаваме се на турбуленцията - отговори съпругата му и погледна назад към Каган. - Свърза ли се с твоите шефове?
- В момента съм... на изчакване - призна си малко стеснително мъжът.
- О, чудесно!
Жената погледна отново напред. „Мечката“ наближаваше редицата с паркираните ѝ посестрими, след тях се намираха няколко от заплашително изглеждащите реактивни бомбардировачи, които видяха на идване в базата. В далечината се виждаха ярки светлини, които маркираха края на пътеката, те приближаваха бързо към тях. Нина се обърна към страничните прозорци и видя, че няколко джипа продължават да карат успоредно на самолета им, но след случилото се с превозното средство на техния другар, никой от тях нямаше желание да изиграе ролята на барикада.
- Еди, съвсем скоро ще ни свърши пътят. Никой друг да ни е погнал?
* * *
Чейс видя няколко превозни средства да тръгват от всяка една сграда на щаба към тях.
- Изпратили са дори и камионите си за боклука след нас. Докъде я докара Каган?
- Все още чака.
- Какво, оставили са го на изчакване?
- Ами... всъщност да.
- О, мамка му! Колко време ни остава, докато стигнем края на пътеката?
- Минута... може би?
- По дяволите! - Чейс отново огледа района зад бомбардировача. Верижното превозно средство беше качило Славин и хората му и сега разкъсваше открития терен в свирепо преследване, светлините му бяха заслепяващи. Дългата главна писта вървеше успоредно с техния път, но за разлика от него, тя продължаваше напред в далечината. - Добре, кажи на пилота да завие към пистата... налага се да продължим да се движим колкото е възможно по-дълго време. Трябва да намерим начин да ги задържим...
Минаха покрай първия паркиран бомбардировач. Еди се ухили и плъзна мерника си на една страна. Оръдията последваха движението му.
- Да не би току-що да се изхили? - попита Нина.
- Спомних си нещо от обучението си - отвърна англичанинът, взе на мушка мишената си и натисна червения бутон.
Оръдията излаяха, дори слушалките не успяха да сторят много, за да заглушат шума. На Еди не му пукаше, той сееше опустошение сред редиците бомбардировачи. Поток от 23-милиметрови патрони отваряше големи дупки в корпусите на паркираните самолети Ту-95, алуминиеви стърготини летяха като конфети.
- Чейс! - обади се Каган. - Какво правиш?
- Опитвам се да ги държа заети! - надвика шума англичанинът. - Не се безпокой, една приятелка ми каза преди време, че руските самолети са лесни за поправяне. - Издутият радарен купол под „брадичката“ на една от „Мечките“ се разпадна, когато Еди концентрира стрелбата си в нея. - Малко чук и резачки и ще са като чисто нови.