Выбрать главу

- Чейс!

- Просто говори с шибаните си шефове, става ли?

Този път англичанинът се прицели в колесника на самолета. Той поддаде под мощта на касапницата. Предната му част про­падна, фюзелажът му се смаза като изпуснато яйце и се пречу­пи надве.

Повечето от преследвачите им рязко намалиха. Съобще­нието беше получено: отстъпете или ще унищожа целия ви флот. УАЗ-овете, които преследваха отвлечения Ту-95, се отдалечаваха. Еди спря да стреля. Обърнеше ли оръдията към превозните средства, щеше да настане сеч, а той нямаше наме­рение да наранява когото и да било от персонала на базата.

Минаха покрай още бомбардировачи, старите турбовитлови бегемоти, последвани от по-новите и по-големи Ту-160. Чейс го сърбяха пръстите да изстреля няколко десетки експлозивни патрона във всеки един от тях, за да направи живота на НАТО по-лек, но не го стори; дори да оцелееха достатъчно дълго, за да могат висшестоящите на Каган да отменят лова, вече бяха достатъчно затънали пред руското правителство, а дипломати­ческият им имунитет щеше само да удължи агонията им.

* * *

Гласът на Еди се разнесе в слушалките на Нина:

- Оттеглят се.

- Това е добре - отвърна тя и погледна напред. - Пътят ни почти свърши!

Краят на дългата бетонна пътека за рулиране беше само на ня­колкостотин метра от тях. Уайлд направи знак с пистолета на помощник-пилота да следва едно свързващо платно, което водеше до главната писта. Самолетът зави по новия си курс, колесникът под носа на летателния апарат изпищя недоволно от резкия завой.

Каган заговори бързо на руски, за кратко сложи длан на мик­рофона, за да съобщи на Нина:

- Свързах се - след което отново продължи.

- Слава богу - въздъхна жената. - Еди, Каган се свърза с шефовете си.

- Чудесно - отвърна съпругът ѝ. - Да се надяваме, че няма да ги оставят на изчакване, когато опитат да се свържат с базата!

Пилотът изстена от болка. Уайлд видя, че по цялата му риза има кръв. Трябваше да му помогне по някакъв начин. За една от боядисаните в отровнозелено стени на каютата беше закачена бяла кутия с червен кръст на нея.

- Тува, можеш ли да даваш първа помощ? - Шведката ким­на. - Вземай това и му помогни. Аз ще се уверя, че никой няма да опита нещо глупаво.

Жената взе аптечката и влезе в кокпита. Помощник-пилотът беше искрено изненадан, че похитителите им искат да помогнат на другаря му, но бързо върна погледа си навън, където „Меч­ката“ приближаваше главната писта.

- Насочи се към нея - нареди Нина и акомпанира заповедта си с размахване на ръката. Мъжът се зае с контролите, за да обърне бомбардировача. - Каган, какво става?

- Разказах им за Славин - отвърна той. - Ще наредят на ко­мандира на базата да оттегли заповедта си за стрелба на месо и да задържи нещата, докато не стане ясно кой крив, кой прав.

- Колко време ще отнеме това?

Главната писта на базата, която беше дълга около три кило­метра, се появи пред тях.

- Не много. Отдел 201 има високо...

„Мечката“ се разтресе, когато едната ѝ страна беше ударена от поредица от експлозии.

Във фюзелажа се отвориха дупки. Офицерът по комуника­циите беше разкъсан надве от един метален шрапнел, кръвта му опръска задната част на каютата.

- Майка му стара! - изкрещя Нина и приклекна. - Какво, по дяволите, беше това?

Помощник-пилотът изпищя в микрофона на слушалките си. Уайлд нямаше нужда да знае езика му, за да разбере, че мъжът молеше онзи, който стреля по тях, да престане. Молбите му не пожънаха успех, последва нов залп, който уцели крилото. От най-външния двигател се издигна черен пушек.

* * *

Еди изруга под мустак и премести мерника си докъдето поз­воляваше, но не успя да види нищо - завоят, който направиха, скриваше нападателя им. Въпреки това англичанинът знаеше какво беше причинило щетите... и кой.

- Това е Славин!

Руският офицер командваше ЗСУ-23-4 - танкоподобна противовъздушна система, оборудвана с четири оръдия, изстрелва­щи 23-милиметрови патрони, много подобни на тези на Еди. В своето отчаяние предателят беше готов да унищожи целия са­молет, за да запази злодеянието си в тайна. Оръжията му щяха да разкъсат „Мечката“ на парчета... и никой не можеше да сто­ри нищо, за да му попречи.

Освен...

Още топовни удари разклатиха бомбардировача. Чейс се изви, погледна през едно малко странично прозорче и видя ЗСУ-то под крилото.