- Давайте! Пълна мощност, разкарайте ни от тук! - провикна се англичанинът в микрофона.
- Няма да успеем да излетим! - възпротиви се Каган.
- Не искам да отлитаме, искам да го отминем, за да мога да му върна услугата!
* * *
Руснакът бързо предаде заповедта на помощник-пилота. Мъжът се подвоуми, но когато още експлозивни куршуми разкъсаха фюзелажа, съмненията му се изпариха на мига. Той избута напред всички лостове на пълна мощност.
Ранената „Мечка“ се спусна напред. Надигащият се от повредения двигател пушек се превърна в пламъци... Експлозия разкъса корпуса му.
Нина рискува да вдигне главата си, за да погледна навън, и видя, че ЗСУ-то се е насочило към пистата. Още изстрели бяха произведени от оръдията му, снарядите му бяха като метеори. Жената залегна отново, куршумите разкъсваха фюзелажа на самолета. Нови лампички засвяткаха предупредително на таблото.
- Еди! Това чудо ще ни разкъса!
- Просто продължавайте напред - бронята му е слаба, така че само да ми падне на мушката и отива в историята!
- Ако въобще имаш възможност да го уцелиш! Не знам дали си забелязал, но ние сме доста по-голяма мишена от него!
Нина вдигна глава отново. ЗСУ-то се намираше на около триста и петдесет метра пред тях, но бомбардировачът бързо стопяваше разстоянието.
- Само ми кажи колко е далеч... и къде да се прицеля!
- Вляво от теб, около... не знам, на трийсет метра от пистата и приближава. Ние сме на около двеста и седемдесет метра зад него... уха!
Жената залегна зад седалката на пилота, когато патроните на оръдията отнесоха радарната кула под кокпита. В каютата нахлу студен вятър.
Помощник-пилотът изкрещя нещо на Нина, но тя му направи знак да продължава в същия дух.
- Сто и осемдесет метра, почти стигнахме...
От ЗСУ-то беше отприщена нова порция изстрели.
Една голяма част от крилото на самолета се откъсна, прорязана от куршумите, които се забиваха в резервоара с горивото. Горещ вихър премина през дупките в корпуса на летателния апарат.
Руският офицер по оръжейните системи, който стоеше срещу Каган, се разпищя, паникьосан. Нина се обърна да види какво става и видя, че на контролното му табло светят няколко червени лампички.
- Крилото се е подпалило... както и ракетите! - изкрещя в отговор Григори.
- В такъв случай му кажи да ги пусне!
Жената се заклати по пътеката.
- Това е против протокола!
- Майната му на твоя протокол!
Нина отиде до таблото за оръжията. Руският беше непреводим за нея, но символът под поредицата превключватели и присвяткващи светлини говореше достатъчно. Той представляваше стилизирана ракета и стрелка, насочена надолу, обградени от неравна многолъча звезда: пускане на експлозивите.
Уайлд погледна напред и видя как „Мечката“ профуча покрай ЗСУ-то.
- Еди, изпращам ти малко бомби!
Преди офицерът по оръжейните системи да има възможност да я спре, жената занатиска превключвателите.
От горящия пилон на крилото се разнесе поредица от пропуквания... след което трите крилати ракети, монтирани в него, паднаха и се прекатуриха върху пистата като кегли.
* * *
Гледката пред Еди беше прикрита зад огромен облак черен пушек. Ако не унищожеше ЗСУ-то, то щеше да разкъса осакатената „Мечка“ на части; за съжаление, не можеше да види целта си...
Бледосиви проблясъци се появиха на земята... Чейс осъзна, че няма нужда да вижда мишената си.
Всяка ракета Кх-101 беше заредена с гориво и разполагаше с бойна глава, която тежеше цял метричен тон. 23-милиметровите патрони на врага бяха повече от достатъчни, за да я детонират.
Ракетите експлодираха, комбинираната им сила отвори огромен кратер в пистата. Еди беше залепен за седалката си, когато детонацията помете опашката на „Мечката“. Бомбардировачът бързо се отдалечи от експлозията.
Но не и ЗСУ-то.
Славин беше в командирския купол и надничаше от него. Триумфът, изписан на лицето му, бързо се превърна в ужас - ударната вълна запрати главата му в отворения капак на люка зад него. ЗСУ-то се преобърна и горящата му останка се катурна върху горната си част в снега.
- Пипнах го, пипнах го! - разкрещя се Еди в микрофона на слушалките си. - Можете да намалите скоростта!
* * *
Нина отчаяно търсеше място, за което да се хване.
- Не можем! - отговори тя. Помощник-пилотът вече беше върнал назад лостовете за мощността и бе настъпил педала на спирачките, но с половин липсващо крило „Мечката“ не беше особено балансирана и захождаше встрани от пистата. Една от предните гуми, която беше поела огромна част от натоварването, се пръсна, металният пръстен под нея застърга по бетона, произвеждайки дъжд от искри. - Дръж се!