Жената се хвана за задната част на седалката на пилота, а самолетът се килна към замръзналата трева...
Предните колесници се откъснаха под натиска на грубата земя, а миг по-късно бяха последвани и от задните. Ту-95 се просна по корем.
Осемте мощни витла задълбаха дълбоки канали в почвата, преди да бъдат откъснати от главините си. Горящото крило на самолета се отдели от корпуса му и продължи да се търкаля далече от летателния апарат, докато горивото в него не се въз- пламени в колосална огнена топка. Останалата част от руската машина продължи да се плъзга напред по заснежената повърхност, оставяйки зад себе си черна следа и смачкани алуминиеви отломки, преди да спре напълно.
Нина замаяно повдигна глава. Тува, свита в краката на пилота, простена едва. Каган беше съумял донякъде да затегне колана си точно преди катастрофата, докато екипажът на самолета се намираше в различни състояния на объркване и облекчение поради факта, че бяха оцелели след осакатяването на тяхната машина.
Уайлд видя проблясващата стомана сред разпръснатите отломки на сгърчения под на каютата и веднага застана нащрек.
- О, мамка му! - оплака се тя и се запромъква към предмета.
Контейнерът, в който се намираше „Чукът на Тор“, се беше търкулнал от скривалището си и сега лежеше на пода.
Каган също го забеляза.
- Счупен ли е? - попита той и се опита да отвърже ремъците си.
Доколкото Нина можеше да види, цилиндърът беше здрав, с изключение на няколко драскотини по него. Тя внимателно го обърна, за да може да разгледа и другата му страна, като най-вече се интересуваше от уплътнението около капака.
- Благодаря на Бога - прошепна тя.
Контейнерът беше непокътнат.
В слушалките на Уайлд се чу пукот.
- Нина, добре ли си? Нина! Чуваш ли ме?
- Тук съм, тук съм - отвърна тя. - Ти добре ли си?
- Ще оживея - увери я той. - Но имам малък проблем.
- Какъв? - попита го съпругата му и я обзе тревога.
Ако бомбардировачът се беше подпалил или ако шефовете на Каган не бяха предали съобщението си до командира на базата да прекрати преследването...
- Самолетът се приземи по корем и не мога да се измъкна! Предполагам, че нямаш чук, за да разбием прозореца?
Смехът на облекчение прозвуча странно във вътрешността на развалината.
22.
Виетнам
Да се намери достатъчно сухо дърво за горене, в средата на джунглата, не беше едно от най-лесните неща в света, но Чейс се беше справил със задачата. Кладата, която беше конструирал в центъра на едно празно пространство, не беше голяма, но бе достатъчна, за да се справи с тялото на младото момиче.
Мъжът използва барута от няколко от последните си патрони, за да запали огъня. Пламъците се разнесоха бързо, дървото пукаше и пращеше. Над короните на дърветата се заиздига черен пушек, когато пламъците обвиха фигурата.
Чейс наблюдаваше зловещата гледка, лицето му беше сериозно и безизразно. Когато се увери, че трупът е напълно погълнат от огъня, отиде и взе раницата на Хойт. Хвърли едно по едно нещата, които американецът беше откраднал от руснаците, на кладата. Хартията се превърна в пепел, а дисковете се стопиха. Лаптопът беше последното нещо, което трябваше да унищожи; парлив сив дим изригна от отворите в корпуса му, пластмасата съскаше и се топеше. Батериите се възпламениха и гръмнаха, изригнаха искри. Еди се отдръпна от вонята - тази от пластмасата и от обгорената плът.
Времето минаваше, небето стана червеникаво, когато слънцето се скри, но англичанинът не си тръгваше. Вместо това сложи още дърва в огъня, за да не изгасне. Наталия му беше казала да не оставя нищо за американците и руснаците и той знаеше, че трябва да постъпи така както желае тя. Това беше единственият начин всичко да приключи.
Знаеше, че така ще издаде позицията си, че ще изпрати напътствия на своите врагове как да го намерят.
Хвърли последния клон в пламъците, седна на един изгнил пън и се зачуди какво ли се беше случило с Кастил. Пушекът можеше да доведе и приятеля му тук - ако въобще още беше жив - а можеше да привлече и някой друг.
Еди продължи своето страховито бдение. Не можеше да си тръгне, преди напълно да се увери, че тялото е изгорено. Ако някоя част от него останеше непокътната, съществуваше вероятност руснаците или хората на Лок да я анализират и да открият тайните, които съдържаше в себе си...
Една птичка изпищя. Чейс се огледа наоколо и вдигна оръжието си. Не видя нищо, но имаше неприятното усещане, че животинчето е било обезпокоено от нещо.
- Хей! - провикна се той и се прикри зад пъна. - Знам, че има някой там. Хайде, покажи се!