За момент нищо не последва, след което се чу познат глас:
- Чейс! - беше Лок. Еди не можеше да види американеца, но прецени, че се намира някъде на трийсет и пет метра от него, в храстите. Това означаваше, че Хойт и хората му също бяха наоколо... - Ако ни предадеш Наталия, съм склонен да те оставя жив.
- Ела и си я вземи - отвърна англичанинът и забеляза раздвижване наоколо.
Ако Хойт вече не беше изпратил хората си да го обградят, сега навярно правеха точно това. Имаше някого в близката растителност.
- Опа, да не си зад храстите! Да, виждам те.
- И аз те виждам - обади се друг глас, по-близо. Хойт. Чейс се завъртя, за да види наемника с изпитото лице зад едно дърво на двайсетина метра, държеше калашника си насочен в него. - Не мърдай. Пусни автомата.
Еди изпълни заповедта и вдигна ръце. Американецът се приближи предпазливо към него.
- Раздвижете се - провикна се той към останалите. Четирима мъже в тъмни дрехи се появиха от храстите и обградиха йоркширеца. Погледът на Хойт се стрелкаше подозрително във всички посоки. - Кучи син! - започна той. - Това е поредната ти шибана уловка, нали? Къде е момичето?
- Тук е - отвърна Еди, като вложи голяма доза злоба в гласа си.
- Къде?
- Да не си сляп, мамка ти? Точно пред теб.
Хойт погледна в огъня, продължаваше да е на тръни... Тогава осъзна истината и очите му се ококориха.
- Какво, по дя... Кучи син! - излая той. - Шефе, елате тук! - Американецът се обърна към Чейс, за първи път изражението на лицето му беше лишено от обичайната арогантност. - Какво, мамка му, си направил?
- Онова, за което тя ме помоли - отвърна англичанинът.
Хойт се ококори насреща му, все още беше потресен, след което се провикна към един от хората си:
- Бонел, наблюдавай го! Ако мръдне, гръмни го! - Наемникът застана до Чейс, докато шефът му притича до кладата.
Лок се показа иззад дърветата и тръгна към групата.
- Какво става? - попита той. - Къде е Наталия?
Хойт се хвана за главата с една ръка.
- Тя е... тя е тук, пече се в шибания огън! Тя е адски мъртва!
Лок застина.
- Какво?
- Той я е изгорил! И... Кучи син! - Наемникът грабна празната си раница и я разтърси. - Унищожил е и проучванията, които взех от „русите“. Господи!
Челюстта на мъжа увисна, когато видя фигурата в пламъците.
- Мили боже! Какво си сторил, Чейс? Какво, мамка ти, си сторил?
Еди продължаваше да държи ръцете си във въздуха, но малко се поизпъна.
- Наталия знаеше, че така или иначе, ще умре млада благодарение на онази гадост, с която дядо ѝ я е заразил. Каза ми, че предпочита да си отиде така, както реши тя, а не като майка си и баба си. Искаше да спаси животи. Стори го, като ви отне онова, което се крие в нея.
- Заради това ти я уби! Гръмна я?
Еди заби поглед в земята.
- Да. Застрелях я.
Хойт поклати глава, нещо подобно на възхищение се беше появило на лицето му.
- Подцених те, Чейс. Никога не съм предполагал, че си толкова хладнокръвен.
- Не е нещо, което ми достави удоволствие - отвърна разгневен англичанинът. - За разлика от теб. Шибан психар.
Лок поклати глава.
- Не, няма начин. Не вярвам на това. Сигурно е някакъв номер. Изгаси огъня и провери тялото. Виж дали можеш да спасиш нешо от проучванията.
Другите наемници използваха прикладите на оръжията си, за да развалят основата на кладата клон по клон, след което изритаха настрани горящите дърва. Хойт сръчка останките от лаптопа с пръчка.
- Това чудо се е препекло доста добре. Както и всичко останало.
- А Наталия?
Единият от мъжете сложи ръка на устата си, когато пламъците намаляха и той видя ясно обгореното тяло. Физиономията на Лок се изкриви от отвращение, но мъжът се наведе, за да огледа по-добре черния череп.
- Определено е човешки... и то такъв с огромна огнестрелна рана. - Една част от лицето на мъртвото момиче липсваше, имаше голяма дупка, която започваше от дясното ѝ око и завършваше долу в лявата ѝ буза. - Мамка му, всичко е изгоряло... Чакай малко. - Погледът му се премести до едно тъмно петно на земята до огъня. - В кръвта има кичур коса.
Мъжът го вдигна, много внимателно издърпа мръсните косми и ги разстла в дланта си.
- Някой да има вода?
Един от наемниците извади манерката си. Лок изсипа малко в ръката си и бавно изми кръвта и мръсотията с пръстите си.
- Руса е.
Американецът изтърси кичура от дланта си и се обърна към Чейс.
- Господи, наистина си го направил. Изгорил си всичко.
- За да те спра - отвърна англичанинът с каменно изражение на лицето.
- На една и съща страна сме, Чейс! Америка и Британия имат специална връзка! Помниш ли? - Лок закрачи към него, наемниците му го последваха. - Ние печем сладкиша, а за вас са трохите. Така работят нещата. Имахме шанс да изпреварим руснаците с години напред и да дадем голям напредък на работата си. - Мъжът стрелна пръста си към празната раница. - Но благодарение на теб не ни остана нищо!