- Чудесно! Наталия ми разказа всичко за работата на дядо си. Никой не трябва да притежава това шибано чудо. Нито вие, нито руснаците, нито никой.
- Не си ти човекът, който ще решава тези неща.
- Не аз. Тя е човекът, който трябваше да вземе това решение. - Еди погледна покрай Лок към останките от кладата. - Тя взе решение какво иска да стори. Аз само ѝ помогнах. Господ ми даде сили, за да го направя.
- Забавно е, че споменаваш Бог - започна Хойт. - Съвсем скоро ще се срещнеш с него лично. Ако Наталия е мъртва и работата на Отдел 201 е изгубена, то тогава ние приключихме тук. Единственото, което ни остава, е да почистим след себе си. - Наемникът погледна към Лок, който му кимна в знак на потвърждение. - Всичко е по твоя вина, Чейс. Ако просто си беше свършил работата, вместо да се правиш на голям герой, сега щеше да се намираш на самолет на път за къщи. Но не... предпочете да си стъкмиш погребална клада. В такъв случай няма смисъл тя да отива нахалос.
Хойт насочи автомата към англичанина. Чейс се приготви да посрещне съдбата си.
- Имам ли право на последни думи? - попита той.
- Само ако си бърз - отвърна Лок. - Но не ми ли харесат, няма да те оставя да довършиш изречението си.
Хойт се разкикоти.
- Е, какво имаш да казваш?
Еди си пое дълбоко въздух, за да потисне страха си.
- Само това... че поне успях да спазя обещанието си.
Високият американец изпръхтя саркастично.
- Аз чух друго.
Пръстът му се стегна около спусъка на калашника...
- Никой да не мърда! Хвърлете оръжията си!
Хойт се обърна светкавично по посока на непознатия глас, хората му сториха същото... и се озоваха пред насочени към тях оръжия.
От храстите излязоха някакви мъже. Повечето бяха виетнамци, но не и този, който се насочи към наемниците.
Чейс веднага го разпозна. Беше ръководителят на лагера, слабоватият руснак с бледите очи. С него беше препотеният младок с рехавия мустак, който беше намерил него и Хойт и в бараката.
- Казах да ги хвърлите! - нареди отново командирът и изстреля един куршум във въздуха за по-голяма тежест на думите си.
Хойт погледна към Лок за инструкции, изражението му подсказваше, че е готов да се пробва да си проправи път със сила, но шефът му енергично заклати глава. Наемникът неохотно свали оръжието си.
- Правете каквото ви казва - нареди Айвър на хората си.
Автоматите бяха хвърлени на мократа земя.
Виетнамците се приближиха и събраха изхвърлените оръжия. Руснакът се изправи пред костюмирания американец.
- Господин Лок. Не съм очаквал да срещна заместник-директора на АБЗ лично.
- Не беше част от плана - отвърна Айвър.
Руснакът се усмихна накриво, хвърли недружелюбен поглед към Хойт и хората му, след което се обърна към Чейс.
- Не знам дали да ти благодаря, или да те застрелям.
- Предпочитам първата възможност - отвърна Еди, без да знае за какво говори мъжът, но винаги готов да се възползва от отворила се пред него възможност. - Кой си ти?
- Казвам се Григори Алексеевич Каган. Аз съм полеви командир на руски специален отряд. Сигурен съм, че вече имаш представа с какво се занимаваме.
- Да, така е - отговори неодобрително Чейс. - Защо искаш да ми благодариш?
- Защото не предаде Наталия на тези мъже. Като я държеше далеч от тях, направи услуга не само на Русия, но и на целия свят. Когато си я върнем, ще се уверим, че никога няма да се докопат до онова, което желаят. - Мъжът погледна отново към Лок. - Предполагам, че скоро ще си безработен, да?
За изненада на всички, Айвър започна да се смее.
- О, глупав кучи сине - каза американецът. - Все още не можеш да разбереш какво е сторил, нали?
- Какво искаш да кажеш?
Лок посочи към огъня.
- Виж сам.
Каган се приближи, озадачен... и се обърна рязко към Чейс, ужасен.
- Какво си сторил? Какво си сторил?
- Онова, за което тя ме помоли - отвърна Еди.
- Помолила те е да я убиеш?
- Да.
- Защо? - изкрещя руснакът.
- За да попречи на всички вас, задници, да възобновите работата на дядо ѝ. Накара ме да ѝ обещая, че няма да позволя това да се случи. Изпълних обещанието си.
- Ние не се опитвахме да възобновим експериментите! Опитвахме се да сложим край на всичко!
Самодоволното изражение на лицето на Лок подсказа на Чейс, че нещата не са точно така, както той си беше мислил.
- Чакай малко, какво имаш предвид? - попита той руснака.