- Хойт и Лок... и руснаците. Малко се посчепкаха помежду си.
Кастил огледа празното пространство.
- Няма кръв, няма гилзи. Имало ли е въобще престрелка тук?
- Не.
- Тогава къде са те? Защо си тръгнаха?
- Защото не получиха онова, за което бяха дошли.
- Какво се случи на Наталия? Те ли я убиха? Хойт и Лок... или руснаците?
Чейс поклати глава.
- Както вече казах, не ми се говори за това. Онова, което искам да сторя, е да се разкарам от тази проклета джунгла. На какво разстояние е от тук джипът ти?
- На около километър, близо е до мястото за среща.
- Чудесно. Хайде да тръгваме.
Еди тръгна напред, но Кастил не се помръдна, беше се вторачил в гроба.
- Едуард - започна той. - Какво се случи всъщност? Аз съм ти приятел, можеш да ми кажеш... знаеш това.
- Да, знам. - Чейс дари Хюго с измъчена, тъжна усмивка. - Дадох обещание на Наталия. И... в крайна сметка го спазих. - Англичанинът въздъхна. - Това е всичко, което ще ти разкрия. Може би по-късно, когато нещата са различни, ще ти разкажа всичко. Но не и сега. Сега имам нужда от душ.
Кастил реши да не притиска другаря си.
- Да, разбира се, че имаш - каза белгиецът с пресилена веселост. Тръгна към джунглата, Чейс вървеше до него. - Все пак си англичанин. Вие винаги имате нужда от душ.
- О, я си го начукай, Хюго. - Йоркширецът отново се усмихна вяло, спря се, когато стигнаха до дърветата, и се обърна към гроба. - Сбогом, Наталия - прошепна той.
Кастил го погледна с искрено съчувствие, но запази мълчание, за да уважи чувствата на приятеля си. Чейс се обърна и заедно с другаря си навлязоха в джунглата.
- Сещаш се, че няма да ни платят за тази мисия, нали? - каза белгиецът.
- Да, знам. Мислиш ли, че можем да вземем нещо за джипа?
- Хмм. Сигурен съм, че Блуи познава някого, който да го купи, без да задава излишни въпроси. Какво смяташ да правиш, когато се прибереш вкъщи?
- Кой е казал, че ще се прибирам вкъщи? Там няма нищо, което да ме чака. Само голяма купчина с писма от адвокатите на София. Знаеш ли какво? Заеби я. Тя иска развод, ще си го получи. Има много по-важни неща в живота.
- Все пак какво смяташ да правиш? - попита отново Кастил.
- Онова, в което съм най-добър. Решаването на проблеми, както казва Мак. Юмрукът в ръкавицата. Мисля, че мога да правя това.
- Винаги можеш да разчиташ на моята помощ, Едуард. Ще се борим до края.
- Знам, че мога. - Чейс тупна приятеля си по гърба. - Бори се до края.
23.
Москва
- Е, това беше... забавно - каза Нина и направи физиономия, докато оставяше телефона си.
- Сирици не остана доволен, нали? - попита Еди, който се беше опънал на леглото в апартамента на хотела.
- Не остана. Някой от Съвета за сигурност на ООН му е напукал канчето.
Чейс се изправи.
- Какво ще се случи? Имам предвид с нас?
Нина прокара ръка през косата си, чувстваше се изморена.
- Колкото и да му се иска да изрита задниците и на двама ни, не може да стори кой знае какво. Изглежда, шефовете на Каган в Кремъл са се постарали доста - все още желаят Отдел 201 да намери и да унищожи другия източник на етер, преди Хойт или някой друг да го открият, но се нуждаят от Тува и от нас, за да го сторят. Предполагам, разговорът на Сирици с руския представител е протекъл по следния начин: „Двама служители на АСН току-що опустошиха нашата ядрена авиобаза и нанесоха щети за милиарди рубли! Но не ги уволнявайте, защото все още работим с тях. Не можем да ви кажем защо, можем да споделим единствено че става въпрос за нещо много важно. Просто исках да ми олекне, затова ви се разкрещях“.
- Да, това е същото, като някой да ти се изпикае в портокаловия сок. Предполагам, че сега се налага да намерим проклетото нещо.
Нина погледна към вратата, която свързваше техния апартамент със съседния.
- Всичко, което можем да сторим, е да стоим и да чакаме Тува да намери местоположението на Рагнарьок. - Жената се намести до съпруга си. - Което ни дава възможност да поговорим за нещо друго.
Еди заклати вежди.
- Искаш да се пробваме да си направим бебе?
- Много си забавен, но не. - Лицето ѝ стана много сериозно. - Какво се случи във Виетнам, Еди? Какво наистина се случи? Хойт и Каган, и онзи тип Славин от бункера - срещнал си ги и тримата там. Знаеше за етера и за ямата, която руснаците са намерили. - Очите на жената се присвиха. - И ме излъга за всичко това.
- Знам, знам. И съжалявам. - Чейс се намести. - Но не можех да ти кажа нищо, защото... защото дадох обещание.
- На кого?
Англичанинът не се чувстваше удобно дори и след осем години, най-накрая отговори:
- Наталия. Момичето, което бях нает да спася във Виетнам.