Нина се приближи по-близо до съпруга си, беше искрено заинтригувана.
- Какво беше обещанието?
- Отдел 201 я отвлече, за да проведе тайни тестове с нея. Това чудо в буркана, „Чукът на Тор“ - точно него се опитваха да направят, като използват нейното ДНК. Моята работа беше да върна нея и приятелите ѝ. Хойт и шефът му бяха нагласили нещата така, че да примамят Отдел 201 навън от бункера им в Русия. Всичко е било много добре премислено. Славин им е казал къде се намира лагерът, така че планът им е бил да откраднат всички проучвания, да изгорят останалото и да убият колкото се може повече учени... както и да отвлекат Наталия.
- Искали са да я използват като руснаците? - попита Уайлд. - Да разберат от ДНК-то ѝ състава на етера?
Еди кимна.
- Да. Само дето те искаха да създадат отровата, а не да я унищожат.
- Явно не са успели с начинанието си. Нито една от страните не е. Какво точно се случи?
- Стигнах до нея преди Хойт. Руснаците ни преследваха през джунглата, но не успяха да ни хванат. Имаше едно село, не много далеч от лагера, в което тя имаше приятели, така че отидохме в него. По пътя ми разказа всичко за етера, за дядо си и за неговите експерименти. Тогава ѝ дадох обещанието си.
- Какво беше то? - настоя да научи съпругата му.
Еди остана мълчалив за един дълъг момент, преди да отговори:
- Накара ме да ѝ обещая, че независимо от обстоятелствата няма да позволя някой да я използва, за да възобнови експериментите на дядо ѝ. Заради това изгорих проучванията, които Хойт открадна от руснаците. Но... все още имаше нещо, до което те можеха да се докопат. Направих онова, за което тя ме помоли, за да се уверя, че никой няма да го залови.
- Какво си сторил?
Последва нова, по-дълга пауза.
- Не мога да ти кажа.
- Защо не?
- Заради обещанието, което дадох на Наталия.
- Даде обещание и на мен - напомни му Нина, не ѝ харесваше нехарактерното за него увъртане. - Когато се оженихме. Знаеш, че можеш да ми се довериш за каквото и да било.
- Знам, знам - отвърна Еди. - Но това е... различно. Не искам... не мога да ти кажа. Не мога да кажа на никого.
Нина си направи някои изводи от бързата корекция, която съпругът ѝ направи. Според нея причините за мълчанието му бяха колкото професионални, толкова и лични. Криеше нещо повече от тайните на съветските проучвания.
Знаеше, че Еди няма да ѝ разкрие какво пази в тайна, поне не и днес. След шест години заедно, беше наясно кога защитните му стени са издигнати. Вместо това смени тактиката.
- Какво се случи с Наталия? Върна ли я у дома?
За нейна изненада това направи Чейс още по-дръпнат.
- Не искам да говоря за това - отвърна той грубо.
- Защо не? - учуди се Нина. Не получи отговор. - Еди, какво се случи с нея? - Отново последва мълчание. - Тя... тя умря ли?
Еди стана от леглото, отиде до прозореца и се загледа навън.
- Спасихме другите заложници, но Наталия... - Англичанинът я погледна, изражението му беше мрачно. - Не успях да я изведа от страната.
- О... - Нина също стана и се присъедини към него. - Еди, съжалявам.
Мъжът кимна, но не каза нищо.
Моментът отмина, когато някой почука на свързващата врата. Каган я отвори и влезе при тях.
- Браво на нас, че не се пробвахме да си направим бебе - каза Чейс, част от обичайната му непочтителност се беше завърнала.
- Не са ли те учили на курсовете по английски какво означава „Влез“? - попита Нина, раздразнена.
- Има моменти, в които етикетът трябва да се зачита - отвърна Григори. - Този не е един от тях.
- Какво откри? - попита Еди.
- Първо, „Чукът на Тор“ е на безопасно място. Всички проучвания на Отдел 201 бяха преместени от „Енгелс“.
- Надявам се този път персоналът да е бил по-добре проучен, отколкото беше в бункера - заядливо вметна Нина.
Каган я погледна сърдито, но продължи:
- Нашето разузнаване се опитва да открие Хойт и доктор Бъркли. Засега няма доказателство да са напускали Скандинавия.
- Навярно Бъркли все още превежда руническия камък - вметна Чейс.
- Възможно е. Тъй като успя да заведе хората на Хойт до норвежкото езеро, трябва да приемем, че ще успее да преведе и руните. Стори ли го, ще разполага с маршрута до Валхала. Трябва да стигнем до там преди тях, но... - Мъжът погледна към съседния апартамент. - Доктор Скилфингър смята, че не разполага с достатъчно информация, за да я намери.
- Какво е научила до момента? - попита Нина.
- Най-добре е да зададеш въпроса си направо на нея - отвърна Каган, но погледът му беше достатъчно красноречив: не беше получил отговора, на който се надяваше.
Руснакът се върна в съседния апартамент, Еди и Нина го последваха.
Тува вдигна поглед от лаптопа си, когато влязоха при нея.