- В такъв случай трябва да сме на правилната следа. След това те минали през, хм... - Чейс се намръщи, опитваше се да извлече спомените от ума си, след което щракна с пръсти. - Мълния! Точно това беше. Езеро от мълния.
Нина погледна към шведката.
- Говори ли ти нещо? Езеро от мълния?
Очите на историчката се ококориха.
- Да, има едно място... нека само проверя! - Жената се обърна към лаптопа си и започна да трака. Много скоро получи желаните резултати. - Ето, ето! Има едно езеро, което се казва Бликстрьо - буквално се превежда като „мълниеносното езеро“, името му идва от староскандинавски. Намира се на река, която във викингските легенди понякога е наричана Лейпт.
Името накара Нина да си спомни нещо.
- Според скандинавската митология това е една от първите създадени в света реки, нали?
- Да, права си. В началото са потекли единайсет от извора Хвергелмир и една от тях била Лейпт. Езерото получило подобно име, защото викингите са предполагали, че прилича на мълния. Винаги съм смятала, че става въпрос за мит, но след онова, което видяхме...
- Къде се намира то? - попита Еди.
- Чакай да видя... - Шведката отново затрака по клавиатурата на лаптопа си, бързо прочете изписаните резултати и върна вниманието си върху картата. - Намира се... тук!
Тува посочи към тънко, виещо се езеро във високите части на Централна Швеция. Чейс се приближи, за да разгледа по-добре картата.
- Това е на север от Фярихейм.
- В планините - добави Нина. - Ако една от тях прилича на седло... - Американката взе лаптопа, влезе в базата данни на АСН, за да получи сателитно изображение на езерото и околностите му. - Не мога да преценя от това.
- АСН похарчи толкова много пари за това чудо, а ти искаш да ми кажеш, че Гугъл Карти ще ти свърши по-добра работа - подразни я Еди.
- Ще се оплача на следващото гласуване на бюджета. Вижте, в северния край на езерото се влива река, която продължава нагоре в планините. Тува, какво казва Валхалският рунически камък за следването на пътя?
Шведката не се нуждаеше от бележките си, за да изрецитира нужната част от древните писания:
- Нагоре по реката трябва да поемете вие, докато не стигнете до великия Биврьост. Отвъд него следвайте потока до водопадите. На върха им е Залата на Один, Залата на убитите.
Нина стисна устни.
- Ако това е правилната река, то тогава Биврьост се намира някъде горе. Мостът от дъга. Но мост закъде?
Жената премести изгледа на картата и последва реката на север, но не видя нищо друго освен гори и планини около нея.
- Ако Валхала е някъде там, трябва да я открием - каза Каган. - Бъркли и Хойт разполагат със същата информация, с която и ние. Възможно е вече да пътуват натам.
- Но как ще я намерим? - попита Тува.
- По старомодния начин - обясни Нина. - Ще отидем на мястото и ще разгледаме. Ще се обадя в АСН, за да уредят някои неща с шведското правителство и да ни осигурят подходящ транспорт. Каган, какво е положението с твоите шефове в Кремъл? Ще ни създават ли проблеми заради онова, което сторихме на авиобазата?
Руснакът я изгледа мрачно.
- Президентът е много ядосан... Най-вече на теб, Чейс - добави мъжът и се обърна към Еди. - Унищожи много ценен военен самолет.
Англичанинът се намръщи.
- Чудесно, световен лидер, който разполага с ядрена сила, ми е ядосан...
- Няма да ти е за първи път - напомни му Нина и му се усмихна печално.
- Но... - продължи Каган - ...той е наясно с важността на Отдел 201 и неговата работа. Склонен е да приеме дипломатическите ви имунитети от ООН и да не ви наказва за онова, което сторихте. Докато помагате на моята организация да намери другия източник на етер.
- Предложение, на което не можем да откажем, а? - попита Еди.
- Славин спомена нещо за гангстери - отбеляза американката, с което предизвика недоволството на руснака. - Но предвид обстоятелствата, ще приема офертата. Така, ако си се разбрал с шефовете си, можем да се заемем с работата. Тува, сигурна съм, че ще си отидеш в Швеция, така или иначе, но... решението е твое дали искаш да дойдеш с нас, или не. След всичко, което преживя, ще те разбера, ако не желаеш да го сториш.
Скилфингър обмисли думите на Уайлд за момент.
- Не, аз... ще дойда с вас - каза накрая тя. - Ако Валхала наистина съществува, ако реката наистина е пътят, който води до нея, искам да я видя с очите си.
- Благодаря ти. Наистина оценявам всичко, което направи, за да ни помогнеш. - Нина се изправи и погледна отново към картата. - Добре. Хайде да вървим да открием Залата на убитите.
В погледа на Еди се четеше черен хумор.
- Надявам се да не се превърнем в постоянни нейни обитатели.