24.
Швеция
- Ето го езерото! - обяви развълнувана Тува, която надничаше над рамото на пилота на хеликоптера. Нина, която стоеше отпред в мястото за пътници, разполагаше с по-добра видимост. Бликстрьо представляваше зигзагообразна ивица, прорязваща покритите с дървета хълмове. Приближаваха водоема от юг, пред тях се откриваше цялата му дължина - американката веднага разбра защо викингите, а по-късно и шведите му бяха дали подобно име. От този ъгъл наистина наподобяваше на мълния. Една от близките планини също отговаряше на описанието в руните и приличаше на седло.
Американката погледна оттатък езерото. Там ландшафтът се издигаше, докъдето ѝ стигаше погледът покрити със сняг върхове и хребети се подаваха от осеяни с гори долини. Гледката беше много красива, но възхищението ѝ бе по-скоро археологическо, отколкото естетическо. Скрита някъде там, сред безкрая от дървета, чакаше Валхала.
Ако се окажеха прави. Следваха маршрут, който беше съставен от частици умишлено непълни писания върху древен рунически камък, няколко кратки откъса от друг, втора ръка знания от викингски писания върху артефакт, превърнал се в стъкло преди повече от половин век... и спомените на съпруга ѝ и онова, което Наталия Пьолтл му беше разказала, също от втора ръка, преди осем години. Частите на пъзела, изглежда, създаваха логична картина, но нямаше никакви гаранции, че ще се окаже правилната картина...
Нина изгони съмненията от ума си. Това беше всичко, с което разполагаха, тъй като Бъркли и Хойт държаха двата камъка и на теория притежаваха всичко, от което имаха нужда, за да открият Валхала. Опозореният археолог беше доказал, че умее да разчита следите, оставени от викингите; Уайлд се надяваше, че Тува е също толкова, че даже и по-добра от бившия ѝ колега. Шведката беше единственият им шанс да открият Валхала първи - а с нея и местоположението на втория източник на етер.
Хеликоптерът се снижи. На западния бряг на езерото се намираше малкото село Бликстхолм, където Нина забеляза, че ги очакват.
- Ето ги и снегоходите - каза тя. - Напомнете ми да благодаря на Мелинда, че организира всичко толкова бързо.
Пилотът приземи хеликоптера върху езерото. Ледът изпука достатъчно силно, за да бъде чут дори и над грохота от роторите, когато пое тежестта на летателния апарат, но за успокоение на всички пътници, не показа следи, че няма да издържи. Въпреки това четиримата пасажери събраха вещите си и се запътиха към брега възможно най-бързо. Машината отлетя, съпроводена от виелица от искрящи ледени кристали.
Нина, с помощта на Тува като преводач, започна разговор с мъжа, който им беше доставил снегоходите, а Еди отиде направо до една кутия сред екипировката им.
- Напомни ми и на мен да благодаря на Мелинда - ухили се той.
- Какво е това? - попита Каган.
Чейс отвори кутията, която беше облепена със стикери, обявяващи, че това е дипломатически пакет на ООН. В него се намираше правоъгълна метална кутия с дължина около четиресет и пет сантиметра. Повдигна капака и под него се откри блестящ стоманен пистолет, дългото му и дебело дуло беше подсилено от здраво стоманено ребро по цялата му дължина.
- О, да - ухили се англичанинът, все едно беше сутринта на Коледа и току-що бе отворил подаръка си. - Крайно време беше.
Нина въздъхна неодобрително, когато забеляза оръжието.
- Боже. Кога си взе още едно от тези?
- Преди два месеца - отвърна Еди, извади автоматичния „Уайлди“ от кутията му и го огледа с възхищение на сутрешната светлина.
- И не си ми казал?
- Не съм, защото знам, че ще побеснееш. Имам предвид, че изгубих последните два още преди да имам възможност да ги пробвам.
- Не заради това побеснявам и честно казано, въобще не побеснявам - оплака се съпругата му. - Причината, поради която не желая да си купуваш пистолети, е, че струват по две хиляди долара, а ти постоянно ги губиш...
- Виждаш ли? Побесняваш.
- ...и съвсем не е законно да притежаваш оръжия в Ню Йорк!
Еди издърпа назад затвора на уайлди.
- Точно заради това го държах на работата.
Нина запелтечи:
- Ти... ти си държал пистолет в ООН?
- Технически погледнато, не е част от града, нали?
Съпругата му сложи длан на едното си ухо.
- Чуваш ли този далечен пукот? Това е главата на Сирици, която експлодира. За бога, махни този пистолет, преди някой да се е обадил на ченгетата. - Пристигането на хеликоптера определено беше привлякло любопитните погледи на селяните. - Изгубиш ли това оръжие, никога повече няма да получиш друго, не и за два бона. Сериозно ти говоря.
Еди се ухили отново, след което постави единия от двата магазина в пистолета. Затворът се върна на мястото си с прищракване и зареди първия 45-милиметров патрон „Уинчестър Магнум“ в цевта.