- Писна ми постоянно да ме хващат без оръжие. Ако бях вкарал няколко куршума в Хойт, когато имах този шанс, всички щяхме да бъдем много по-добре.
Англичанинът извади от кутията кожен раменен кобур, постави втория магазин в клипса на един от ремъците му и съблече палтото си, за да си го постави.
Каган разтвори връхната си дреха, за да покаже своят СР-1. Руското оръжие беше сравнително по-малко от уайлди.
- Явно обичаш мелетата, Чейс.
- Меле е второто ми име - отвърна йоркширецът.
- Не е вярно - намеси се Нина. - Второто ти име е Джеръми.
Еди изгрухтя недоволен.
- Благодаря, че ми напомни, Персефона45.
Тува я изгледа изненадана.
- Второто ти име е Персефона?
Уайлд се изчерви.
- Родителите ми са били... обсебени от митологията. Щастливка съм, че не са ме нарекли Мелпомена46 или Ерида47, или някоя друга.
Шведката се разсмя.
- Щеше да е страхотно, ако знаех малко повече за гръцките богове - призна си Еди. Плъзна пистолета в кобура и си облече палтото. - Готов съм. Ще тръгваме ли?
Каган закопча своята връхна дреха.
- Да, но щях да съм много по-уверен, ако знаех какво точно търсим.
- Ще ми се да можех да ти кажа - рече Тува. - Всичко, което знам, е, че ако преводът ми на руните е правилен, някъде нагоре по реката от тук ще намерим Биврьост, моста от дъга към Асгард. Какво точно означава това, не знам.
- Надявам се да разберем, когато го видим - добави Нина.
Не им отне много време да натоварят оборудването си на снегоходите. Чейс включи GPS-а, закачен за дръжката на машината, и запали двигателя.
- Всичко е точно! Хайде да попеем малко Джеймс Браун.
- Какво? - опули се насреща му Уайлд.
Чейс се опита да си направи гласа удебелен и дрезгав:
- Йо! Отведи ме до моста!48
Тува и Каган бяха озадачени от действията на англичанина, Нина само завъртя очи.
- Това ли ти е най-добрият Джеймс Браун? Не се чувствам добре!49
- Шах! Какъв е планът - насочваме се на север по реката, докато не видим нещо, което да наподобява на мост от дъга? След което се скитаме, докато не намерим Валхала?
- Да, нещо такова - отговори съпругата му и се почувства много абсурдно, когато нелепата им мисия беше облечена в думи.
Чейс сви рамене.
- Не е като Денят „Д“50, но... в миналото сме намирали неща с доста по-оскъдна информация. - Англичанинът форсира двигателя и подкара снегохода по заледеното езеро, оставяйки зад себе си облак от сняг. - Ще се видим някъде над дъгата!
Еди се насочи на север и ускори към пролуката между дърветата, която маркираше устието на реката. Нина, Тува и Каган запалиха своите машини и последваха англичанина.
* * *
Пътуването нагоре по реката беше живописно... в началото. Не след дълго монотонността от километър след километър иглолистни дървета стана изморителна. Режещият рев на двутактовите двигатели на снегоходите и непрестанното вибриране на леда - който съвсем не беше равен, целият беше на бразди, като дъска за пране, образувани от замръзването на стичащата се по него вода - съвсем не улесняваха прехода.
Засега групата не можеше да види нищо, което да наподобява на мост от дъга. Преминаваха покрай скали и камъни, които ставаха все по-големи колкото по-нагоре по хълмовете отиваха, но не и достатъчно големи, за да прекрачат реката. Еди огледа с надежда едно образувание, покрай което премина, но нямаше нищо интересно около него.
- Майната му на всичко - промърмори той, спря снегохода си и провери GPS-а.
- Какво има? - попита Нина и се изравни до съпруга си.
Каган и Тува я последваха.
- Просто искам да видя колко надалеч сме отишли. Господи! Само трийсет километра? Усещам ги така, все едно са били сто и трийсет.
- Онова, което търсим, не може да е много далеч - обясни Тува. - Руните казват, че пътешествието е траяло два дни от езерото пеша. Дори викингите не са можели да пътуват толкова бързо на подобен терен.
Еди извади една карта и използва координатите на GPS-а, за да определи позицията им. От тук реката течеше на северозапад към планините, които формираха гръбнака на Скандинавия.
- Така, след около десет километра реката се разклонява и става като вилица, за което руните не казват нищо, нали? - Тува поклати глава. - Ако онова, което търсим, наистина е тук, то не може да е много далеч.
- Има ли нещо на картата? - попита Каган.
- Само едно голямо нищо. Най-близкият град, който виждам, е поне на дванайсет километра от тук. Изглежда, теренът става стръмен, но няма достатъчно детайли. - Чейс сгъна картата. - Най-лошото тепърва предстои: можем да продължим, докато стигнем до вилицата, след което да се върнем тук и да видим дали не сме изпуснали нещо.