Тува изглеждаше обезсърчена.
- Бях толкова сигурна, че това е правилната река.
- Нищо не е приключило все още - напомни ѝ Нина. - Десет километра са си голямо разстояние.
Еди намести задните си части върху седалката на снегохода.
- Да, особено на тези гадни неравности. Все едно карам по най-дългата решетка за добитък51 в света.
- Щом викингите са можели да се справят, сигурна съм, че можеш и ти - ухили се насреща му Нина и продължи напред.
Пътят не се промени. Не след дълго изследователите установиха, че Еди беше разтълкувал картата напълно точно, ландшафтът стана много по-стръмен и по-скалист, а коритото на реката се стесняваше. Поеха нагоре по него и в един момент им се наложи да влагат много повече усилия от обикновено, за да преодолеят изпречилия се пред тях остър завой, за да продължат на северозапад. Изминаха още два километра и бреговете станаха по-високи, долината се превърна в дефиле. Нина се изравни със съпруга си.
- Ако страните станат прекалено високи, няма да виждаме нищо от тях - каза тя.
- Да, знам - отвърна Чейс и погледна към надвисналите над тях дървета, преди да върне погледа си на леда. - Уха, намалете. В реката има някаква купчина камъни.
Мъжът отпусна газта, когато достигнаха до струпване на покрити със сняг форми, издигащи се от повърхността.
Тува също намали скоростта и смени посоката, за да избегне препятствието.
- Щом викингите са ходели пеша, навярно са минали от тук. Може би и ние трябва да сторим същото.
- Не е лоша идея - съгласи се Еди и изкриви врат, за да погледне към върха на дефилето. Западната страна беше видимо по-голяма от източната. - Не знам дали ще успеем да минем със снегоходите от там.
Нина, за разлика от тях, гледаше напред.
- Хора! Мислите ли, че това може да е нашият мост?
Всички последваха погледа ѝ. От едната до другата страна на дефилето имаше огромна каменна плоча, която представляваше парче скала, откъсната и повлечена от глетчер преди еони време, докато най-накрая не се беше озовала тук, когато ледът се бе оттеглил. Цялата ѝ дължина беше осеяна с тъмни ивици, няколко пласта от камъка се бяха открили. Някои от тях блестяха на слънцето.
Снегоходите спряха.
- Да, това е мост - съгласи се Еди, - но не и от дъга. Този е тъмносив. Може би викингите, които са правили руническите камъни, са били далтонисти?
- Възможно е - отвърна разочарована Нина. - Макар че и този е доста красив. Навярно има голямо съдържание на кварц, щом създава този ефект със светлината.
- Проклятие, аз се надявах да е пълен с диаманти. - Чейс тъкмо щеше да потегли напред, когато забеляза изражението на шведката, жената се взираше в плочата и изглеждаше така, все едно се опитва да си спомни нечие име, но така и не може да го стори. - Тува? Какво има?
- Мостът от дъга - отвърна тя повече на себе си, отколкото на него. - Не, Еди е прав, не е от дъга. Той е... той е... - Скилфингър трепна от вълнение. - Не е мост от дъга! Преводът е неточен!
- Какво искаш да кажеш? - попита я Нина.
- Преводът на руническия камък - не само онзи, който беше откраднат от музея, но и на много други. Много често Биврьост е описван като „моста от дъга“, с което ние приемаме, че става въпрос за много цветове, да? Но има и друг възможен превод, който е... ох! Как беше думата на английски? - Шведката се намръщи, затвори очи и се замисли сериозно. - Думата, думата... - Изведнъж отвори очи. - Блестящ! Може също така да се преведе като „блестящия мост“! Светлината се променя, когато погледнеш към него!
Нина отново огледа внимателно плочата. Кварцовите кристали в нея наистина блестяха, отразяваха слънчевата светлина и я променяха с всяко поместване на главата ѝ.
- Подобно описание определено му приляга. Ако се окажеш права и това наистина е Биврьост, то в такъв случай...
- От другата му страна се намира Асгард. Както и Валхала! - Тува ликуваше. - Всичко е истина, тя е тук горе!
Каган се отнесе по-скептично.
- Не можем да сме сигурни. Навярно виждате онова, което искате да видите.
- Аз желая да видя един приятен пъб с горяща камина в него, но не се получава - намеси се Еди. - Поне трябва да проверим. Ако няма нищо там горе, можем да се върнем и да продължим напред.
- Да, задължително трябва да огледаме - съгласи се съпругата му.
Тя приближи снегохода си до Чейс.
Независимо че руснакът продължаваше да се съмнява, всички продължиха по реката към подножието на дефилето. Еди пое водачеството, на моменти форсираше двигателя, за да преодолее стръмния склон. Нина, Тува и Каган го следваха между дърветата. Снегоходите се накланяха и подскачаха върху препятствията, скрити под снега.