- О, не ми казвай, че е онова шибано тъпо копеле Олдърли!
- Точно той.
- Как е носът му?
- Все още крив на мястото, където го счупи. - Мъжът се ухили широко. - Забавното е, че той също те помни доста добре.
- Супер. Не мога да повярвам, че работиш с този женчо! Поне на мен вече никога няма да ми се налага да имам вземане-даване с него. Шибаняк.
- Значи, си бил в Африка, Мак - започна Кастил. - Какво си правил там?
Усмивката на възрастния мъж стана още по-широка.
- Нищо, за което имам намерение да ти кажа, Хюго. Знам, че не го правиш нарочно, но дори да ти намекна за причината, до края на деня ще я споделяш с първия непознат в някой бар.
- Това не е вярно! - възпротиви се Кастил. - Никога не издавам тайни.
- Само защото някой от нас те сваля на шибания под, преди още да си си отворил шибаната уста - каза му Чейс, смеейки се.
- Нека просто кажем, че съм вършил консултантска дейност от името на Нейно Величество, и да оставим нещата така - заяви Мак. - Важното е, че това ме върна на крака - на един крак - и същевременно свърших доста полезна работа. След три месеца, прекарани в болницата, и по-голямата част от годината във възстановителни процедури, това си беше голямо облекчение. Или казано по друг начин, бе за предпочитане пред безкрайните разговори с психолозите. Накара ме да осъзная колко много се нуждая да правя нещо, да допринасям за страната си. Да имам някаква цел.
- Мисля, че всички мислим като теб, да? - добави Кастил.
Чейс го изгледа изпод вежди.
- За това ставаше въпрос, нали? Причината, поради която ме повикахте тук?
- Отчасти - призна Мак. - Но Хюго е прав - мисля, че ще се заинтересуваш от онова, което има да ти казва. - В погледа му се появи нотка на загриженост. - Може би то е точно това, от което имаш нужда сега, като се има предвид какво преживяваш заради София.
- Изглежда, знаеш доста за човек, който е бил извън страната. - Чейс го дари с подозрителен поглед. - И докато сме на темата, откъде намери номера ми? Имам го едва откакто се изнесох.
- Работя за МИ6, а не за 1188. Те могат да намерят всичко в своите директории. Но това не е особено важно сега. - Мъжът кимна към белгиеца: - Хюго, защо не му разкажеш за работата?
Кастил се поизправи в мястото си.
- Работя за частен клиент - обясни той на Чейс. - Тъкмо изскочи една задача... и искам да се присъединиш към мен за изпълнението ѝ.
Еди поклати глава.
- Напуснах армията едва миналата година, не ми се иска да се връщам към нея, па макар и под друга форма. Наясно съм, че в момента това е голям бизнес, но наистина не желая да се скитам из някоя забравена от Бога дупка и да служа като човешки щит за група задници от поредната петролна компания.
- Не, не - възрази Кастил, като жестикулираше енергично, - тук не става въпрос за такива неща. Помниш ли Хал Съливан?
Чейс погледна към Мак.
- Онзи твой приятел от новозеландската САС?
- Той не ми е просто приятел, Еди - каза му Маккримън и кимна. - Той ме научи на всичко, което трябва да знае един войник. Той е добър човек.
- Работя за него - продължи Кастил. - Но не като охранител. По-скоро като... как да го опиша? Оказваме помощ и организираме спасителни акции - на места, където съществуват личности, които не желаят хората да получават помощ и да бъдат спасявани.
- Отстраняване на проблеми - добави Мак. – Хуманитарна работа, при която понякога се налага да се пипа с твърда ръка. Хал ми се обади с предложение да му стана партньор и със сигурност щях да се съглася, ако не беше това. - Мъжът изпъна изкуствения си крак на килима. - Но всичко това е точно като за теб. Ще използваш способностите си, за да помагаш на хората. Знам колко важно е това за теб.
Чейс обмисли внимателно думите на приятеля си, преди предпазливо да попита белгиеца:
- Каква е работата?
- Спасителна мисия - отвърна Хюго. - Няколко хуманитарни работници са отвлечени от бандити във Виетнам. Бащата на една от тях се е обадил на Хал, за да ги спаси; той събира екип в момента. - Мъжът го дари с умолителен поглед. - Ще си ни от голяма полза, Едуард. Имаш опит в такива мисии.
- Да, и виж какво се случи накрая - отвърна Чейс, гласът му беше напоен със сарказъм. - Ожених се за заложничката. И защо виетнамското правителство не се занимава с проблема, а се е наложило някой да ангажира наемници?
- Умишлено бавят разследването - обясни Мак. - Според мен тези бандити държат в малкия си джоб местните власти. Ако се действа по нормалните канали в Ханой, ще минат дни, с които заложниците навярно не разполагат.
- Тази нощ летя от „Хийтроу“ - каза Кастил. - Имаш ли виза?
Чейс кимна.
- Всичките ми документи от времето ми в САС са още валидни, поне доколкото ми е известно. - Като част от подготовката му за мисията в Камбоджа - точно онази, в която срещна София - му бяха издадени визи за всички съседни страни, в случай че на екипа му се наложеше да напусне държавата по алтернативен маршрут.