- По дяволите! - оплака се англичанинът след трийсет метра. - Тук наистина е доста каменисто. Навярно не е лоша идея да оставим машините и да преминем останалата част от пътя пеша. Ако нещо се счупи, ще е истинска мъка да се поправи на това място.
На Нина ѝ се замая главата при мисълта за някаква повреда.
- Да, определено - съгласи се тя, спря снегохода и въздъхна облекчено.
Обърна се, за да разгледа пътя, по който дойдоха, докато останалите също изключваха двигателите си. Замръзналата река се виеше в далечината, докато не беше погълната изцяло от гората, слънцето се отразяваше хипнотизиращо върху леда. Неподвижността и настъпилата тишина накараха изключително красивата гледка да изглежда като картина. Определено имаше нещо митично в покрития със сняг ландшафт, Уайлд лесно можеше да си представи как старите викинги преминават оттук.
Дали те бяха ходили наистина до Валхала - до реално, физическо място, а не просто мираж от някаква легенда? Погледна нагоре по склона. Нищо не се виждаше, само дивата природа: дървета, скали, сняг. Ако Великата зала беше някъде тук, то тя беше добре скрита.
- Готови ли сте? - попита американката, но въпросът ѝ беше насочен предимно към Тува.
Шведката кимна.
- Да. Нямам търпение да видя какво ще открием! Ако този каменен мост наистина е Биврьост...
- Хайде да видим дали не е, става ли? - каза Еди, взе раницата от снегохода и си я сложи. - Какво ще кажеш, Каган? Не ми изглеждаш много въодушевен.
- Боли ме кракът, надявах се да не вървим много - оплака се руснакът, докато вземаше собствения си багаж.
Продължиха нагоре по хълма. Преходът не беше лек, дълбокият сняг и неравната земя правеха всяка стъпка истинско изпитание. Не след дълго достигнаха върха на склона и блестящата кварцова плоча се озова пред погледите им. Още няколко минути ходене и стигнаха до нея.
Еди прецени моста.
- Не мисля, че ще е трудно да го прекосим - заяви той и разчисти снега, за да огледа каменната повърхност под него. По дължината си приличаше бегло на връх на копие, тесният му край се намираше от другата страна на дефилето. - Изглежда ми доста гладък под снега. А също така и стабилен.
- Нямам нищо против да провериш дали си прав - каза Каган с ехидна усмивка.
Чейс извади навито на руло въже от раницата си.
- Вържи го за онова дърво - нареди англичанинът, опаса се с единия му край и подаде другия на руснака. - Да не си посмял да направиш бабешки възел52!
Въжето бързо беше обезопасено. Еди тръгна по моста. Нина наблюдаваше внимателно всяка негова стъпка - от тук до долу бяха поне десет метра - но с изключение на няколко спиращи дъха моменти, в които съпругът ѝ едва не се прекатури, стигна бързо до другата страна.
- Лесно е, като да се изпикаеш! - провикна се Чейс. - Ще опъна въжето, за да можете да преминете.
Останалите бързо го последваха и се озоваха при него. Нина, която мина последна по моста, огледа внимателно околността.
- Ако това, което току-що прекосихме, наистина е бил Биврьост, то технически... вече се намираме в Асгард - дома на скандинавските богове.
- Точно така - съгласи се Тува, беше развълнувана от този факт. - Ако старите митове са евхемериски, то тогава Тор, Один, Локи53, Фрейя54... всички те са дошли от тук. Това е земята, от която са управлявали.
- Няма много за управляване, така като гледам - каза Еди. - Освен борове.
- Може би невинаги тук е имало гора - отвърна Скилфингър малко отбранително. - Имало е по-топли периоди в миналото. Навярно тази земя е ставала за фермерство.
- Тува, накъде трябва да поемем? - попита Нина, искаше да продължат, без да губят повече време.
Шведката провери бележките си.
- Руническият камък казва: „Отвъд него следвайте потока до водопадите“. Наблизо трябва да има поток. - Жената посочи напред. - Мисля, че трябва да продължим в тази посока.
- Досега се оказа права за всичко - каза ѝ Уайлд окуражително.
- Какво всъщност търсим? - попита Еди, когато започнаха своя преход в гората. - Смята се, че Валхала е зала, но се съмнявам да намерим някаква сграда, изпънала се в средата на тази пустош.
- Не знам - призна си Тува. - Това зависи доколко двете Еди са базирани на факти и колко от съдържанието им Снуре си е измислил или е заимствал от други източници, които също са добавили свои щрихи към митологията. В „Поетичната Еда“ Валхала е описана като пространство с петстотин и четиресет стаи.
- Голямо местенце. Сметките за ток сигурно са убийствени.