- Разбра ли сега? - попита Еди.
- Да, разбрах - отвърна съпругата му и се разсмя. - От дърветата не можем да видим леса.
Гората, която ги заобикаляше, беше изцяло съставена от вечнозелени дървета - но онези на върха на могилата бяха лишени от листа под завивката от сняг и лед. Жилави клони се протягаха така, че да образуват сравнително сферични форми, които контрастираха на характерните конуси на иглолистните.
- Мислиш ли, че това е ясеново дърво? - попита Еди.
- Да, така смятам - обади се задъханата Тува, която се зададе зад Нина.
- Това е горичка от ясени - поправи го Уайлд. Преброи поне дванайсет от различния вид. Няколко малки вечнозелени бяха успели да се наместят в тяхната групичка, но с изключение на тях, ясените се бяха установили на могилата от доста дълго време. - Това ли е? Намерихме ли Валхала?
- Не знам. Елате, нека проверим!
Тува се стрелна покрай Нина надолу по склона.
- Ако е имало някакви сгради тук, то отдавна вече ги няма - обяви Чейс.
Съпругата му последва шведката.
- Не мисля, че трябва да търсим някаква постройка - отвърна историчката. - Май търсим точно това.
Тя посочи към могилата.
Еди въобще не беше впечатлен.
- Смяташ, че това е Валхала?
- Не, тя е под нея! - обясни Тува. - Викингите често са поставяли мъртвите си в погребални могили. Най-голямата в Швеция се нарича Анундшьог във Вестманланд. Доста е голяма, над девет метра е висока. - Шведката ги поведе към малкото хълмче. - Навярно името идва точно от тук: „Валхала“ означава „Залата на убитите“, но ако са искали да скрият или предпазят нещо, то те са щели да построят именно погребална могила.
- Това съвпада и с руните - отбеляза Нина. - Те казват, че Залата на Один сега е Залата на убитите.
- Смяташ, че „Валхала“ е просто прякор? - колебливо попита Еди.
Нина се усмихна.
- Някога чувал ли си за император Калигула?
- Онзи луд перверзник ли? Разбира се, че съм.
- „Калигула“ било само прякор, означавало някакъв вид ботуши. Истинското му име било Гай Германик.
- Не се учудвам, че го е сменил. Но ако това място е било толкова важно за викингите, тогава защо са го заровили? Какво са се опитали да защитят?
- Етера - каза Каган, който също се присъедини към тях. - Страхували са се от него, защото са знаели колко е смъртоносен. Но също така са били наясно, че ще има достатъчно луди хора, които да го търсят.
- Навярно митът за Локи произлиза от тук - каза Нина, замислена. - Бил е скандинавски бог като Тор и Один, но ги предал и се съюзил със Змията и Вълка за Рагнарьок. Навярно е бил като Хойт, искал е да използва етера като оръжие.
- Затова са скрили картата за ямите, в които се намира субстанцията, и са сторили така, че само викинги, на които имат доверие, да могат да я открият? - предположи Еди.
Тува кимна.
- Те ще имат нужда от нея единствено по време на Рагнарьок.
- Един вид „отвори, в случай че настъпи краят на света“?
- Това би обяснило защо са пропътували такива огромни разстояния, за да я скрият - каза Нина. - Не са искали някой от хората им да се направи на мъж и да отиде при ямите. Само когато Змията на Мидгард тръгне да излиза на повърхността, чак тогава събираш воините си и тръгваш по тайната пътека за Валхала. Това е мобилизационна точка. Стигнеш ли веднъж до тук, следващата спирка е ямата на Змията - източникът на етер.
- Нова Земя - каза Каган. - Или... другото място. Трябва да го открием... преди Хойт и Бъркли да го сторят.
- Първо трябва да влезем вътре - отбеляза Чейс и погледна към могилата. - Може да се наложи доста да покопаем. Това чудо е много голямо, сигурно е високо дванайсет метра. Трябва да намерим врата.
Тува се спря на място.
- Компас! Някой от вас има ли компас? - Всички извадиха едновременно телефоните си. - Ах, разбира се, че имате. Трябва да отидем при западната страна на могилата. Накъде е това?
Еди провери приложението си.
- Трябва да вървим от тук. Не е далече.
- Защо западната страна? - попита Нина.
Шведката тръгна да върви, този път още по-бързо от преди.
- Предполага се, че входът към Валхала се намира от западната страна, където се охранява от вълк.
- Вълк, значи, а? - учуди се Чейс и заоглежда гората, обезпокоен. - Добре, че донесох уайлди.
- Не мисля, че още е на пост след хиляда години - каза американката. Наложи ѝ се едва ли не да тича, за да следва Тува, която беше взела една пръчка и ровеше с нея в снега, докато заобикаляше могилата. - Какво търсиш?
- Навярно са оставили някакъв маркер, дори рунически камък, както беше на Северния полюс - отвърна Скилфингър. - Стигнахме ли западната страна?