- Това е! - провикна се той. - Вижте дърветата! - Стигна до могилата и се огледа наоколо, след което забеляза окопа до наклоненото дърво. - Ето тук!
Еди си пое дълбоко въздух и стисна по-силно пистолета си.
- Видят ли отпечатъците ни, ще загазим яко. Ще трябва да бягаме до водопада и да се опитаме да стигнем до снегоходите.
Нина усети хлад, какъвто никоя дебела дреха не би успяла да прогони, когато Бъркли стигна до окопа и скочи в него. Хойт стори същото, изчака един невъоръжен мъж, чието лице беше скрито от качулка, да се присъедини към него, и двамата се насочиха към мрачния вход.
Доближиха се до снега, който Еди заглади с пръчката, и...
Минаха покрай него. Онова, което се криеше в мрака, беше много по-примамливо от всичко останало. Още двама наемници ги последваха, а останалите се разпръснаха около ниската част на могилата. Запалиха цигари, извадиха храна и напитки от джобовете си.
- Не знаят, че сме тук - отбеляза Нина, в гласа ѝ личеше облекчение. - Не очакват никакви неприятности.
- Може и така да е, но все пак са готови за такива - отвърна Еди и зае отново бинокъла. Видя отблясъци светлина, когато Лоугън насочи фенера си към оловната бариера. - В момента оглеждат вратите... Бъркли проверява онзи отвор.
- Дай да видя - настоя Нина и изтръгна бинокъла от ръцете на съпруга си. Чейс издаде недоволен звук, но тя не му обърна внимание, искаше да разбере на всяка цена какво се случва долу. Бъркли продължи да изучава малкия отвор, след което си размени няколко думи с Хойт и другия мъж, обърна се и направи знак на един от въоръжените наемници зад тях. - Какво прави сега... О, по дяволите!
- Какво има? - попита Тува.
- В него са слънчевите компаси! - Наемникът извади една кутия от раницата си, в нея се намираха двата черни диска. Лоугън ги взе и изключително внимателно ги съедини един с друг. Премига, когато внезапно изщракаха, звукът достигна до тях.
- Те са магнитни. Просто трябва да ги постави заедно. Бях права, размерът им е същият като този на отвора. Проклятие, те наистина представляват ключ!
Нина наблюдаваше безпомощно как Хойт освети отвора във вратата, а Бъркли, който изглеждаше изключително доволен от себе си, внимателно постави компасите така, все едно пуска монета във вендор машина.
- Слага ги вътре и...
- И? - подкани я Еди след няколко секунди.
- И нищо! - заяви съпругата му.
Изражението на Бъркли бързо се смени, на него първо се изписа раздразнение, а след това и объркване. Извади диска с краищата на пръстите си, след което се пробва да го вкара отново с повече сила.
- Нищо не става.
Последва нов опит, но резултатът беше същият. Раздразнен, Лоугън махна компасите и поведе оживена дискусия с Хойт и спътника му. Тя продължи известно време, археологът на няколко пъти посочваше към вратите и се изнервяше повече с всеки пореден жест.
- Въобще не е щастлив - докладва Нина. - Мисля, че Хойт иска да взриви бариерата.
- Но това... това ще унищожи всичко - възпротиви се Тува.
- Май не му пука особено - каза Еди.
Наблюдаваха от скривалището си как Бъркли неохотно се съгласи с Хойт и спътника му и се провикна към наемниците.
Някакъв мъж, който Уайлд разпозна като един от екипа, нападнал ги на норвежкото езеро, хвърли цигарата си, вдигна големия куфар, който носеше със себе си, и слезе в окопа.
- Кучи с... - изсъска жената, когато видя какво има в него.
- Какво е? - попита Каган.
- Резачка! Смятат да отворят вратата с шибана резачка!
Еди се ухили, без да му е особено весело.
- Ето на това викам аз археология. - Двете жени го изгледаха мрачно. - Явно е, че се шегувам. Донякъде.
Нина се намръщи, след което отново погледна през бинокъла. Бъркли насочи лъча на фенера си към вратата в точно определена точка. Мъжът с резачката кимна и дръпна връвта, за да я запали. Машината разкъса тишината със своя вой, няколко птички, които бяха кацнали наблизо, излетяха в паническо бягство.
Другите в окопа се отдръпнаха, когато мъжът пристъпи с електрическия трион.
- Мамка му, Лоугън - изръмжа Уайлд и потръпна, когато чу стърженето на метал в метал. - Не трябва...
Един писък накара всички, наемниците и техните скрити наблюдатели, да подскочат. Резачката изрева зловещо, когато операторът ѝ се залюля назад към светлината и сряза крака си с нея, кръв опръска едната страна на окопа.
- Какво, да го вземат мътните, се случи току-що? - попита Еди изумен.
Нина видя всичко с помощта на бинокъла. Ужасният срез в бедрото не беше единствената рана, която наемникът бе получил. В предната част на връхната му дреха също имаше кръв - от стомаха му стърчеше около трийсет сантиметра дълга стрела. Мъжът изпищя отново и падна по гръб.