- Господи! - възмути се Уайлд, а в същото време Хойт прибяга до ранения и взе от ръцете му резачката. - Еди, ти беше прав, наистина има капани. Явно от един от отворите е излетяла стрела.
Още наемници се спуснаха да помагат на пищящия мъж.
- Всички да се отдръпнат от вратите! - провикна се Бъркли и се отдалечи от тях.
Раненият наемник беше извлечен извън окопа, след него оставаше кървава диря в снега.
- У кого е шибаната аптечка? - попита Хойт. Един от хората му извади нещо от раницата си. - Не, това няма да е достатъчно! Ще му е нужен морфин! Някой да се върне при автомобилите и да вземе шибаното нещо! - Двама от мъжете се спуснаха обратно по собствените им следи. - Опънете палатка, трябва да извадим това от него!
Заповедта беше бързо изпълнена, няколко наемници внимателно пренесоха все още виещия си другар вътре. Останалата част от мъжете просто стояха и наблюдаваха случващото се - по-скоро от любопитство, отколкото от притеснение. Хойт връхлетя като буря върху Бъркли и започна да му крещи. Отговорът на археолога: „Казах ти да не го правиш!“, се изгуби в недрата на гората.
Спътникът на Хойт също се присъедини към спора, явно вземаше страната на бившия войник. Лоугън вдигна слънчевите компаси.
- Пробвах ги, какво друго да ви кажа? - отвърна разгневен той. - Руническите камъни съвсем ясно казват, че трябва да се съединят, за да отворят вратите. Точно това направих, но не сработиха. Мястото е на около хиляда години - може ключалката да се е повредила, знам ли! - Археологът изслуша с нежелание лекцията на третия мъж, който го ръгаше с показалеца си. - Добре, добре, щом смяташ, че е необходимо! Но аз направих всичко по силите си.
Бъркли се отдалечи, все още държеше компасите в ръката си.
- Сигурна съм, че отива някъде, където да се разплаче - подигра се Нина, развеселена.
Еди наблюдаваше внимателно как Лоугън се отдалечава от групата.
- Знаеш ли...
- Какво?
- Всички са се съсредоточили върху ранения мъж - но виж, някои от тях просто си седят и си пушат цигарите. Ако бяха нормални войници, щяха да са обезпокоени за своя другар, но ми се струва, че тази шайка едва се познава.
- Убихме доста от хората на Хойт в Норвегия - отбеляза Каган. - Трябвало е да наеме нови, и то бързо.
Нина осъзна, че съпругът ѝ имаше нещо наум... което щеше да съдържа огромна доза риск.
- Какво мислиш, Еди?
- Мисля - започна той, квадратното му лице се изкриви в усмивка, - че повечето от тези момчета не се познават много добре... и всички са облечени доста сходно, а и са със спуснати качулки. - Мъжът постави своята. - Ето така.
Нина се опули насреща му.
- Не си сериозен.
- Защо не? Ще мога да се промъкна незабелязано, докато всички наблюдават Харолд Пронизания-от-стрела в палатката. Палтото ми е почти същото като на останалите, така че, ако никой не огледа добре лицето ми, мога спокойно да стигна до Бъркли и... - Чейс вдигна тежкия уайлди - ...да го убедя да ми даде слънчевите компаси.
Тува изглеждаше ужасена.
- Но ако осъзнаят, че не си един от тях, ще те убият!
- Ако не сторим нищо, просто ще взривят шибаните врати и ще плячкосат всичко, което намерят вътре.
- Не можем да им позволим да сторят това - твърдо заяви Каган. - Това ще ги заведе при другия източник на етер.
- Компасите няма да ни помогнат да стигнем до Валхала - отбеляза Нина. - Те не отвориха вратите дори когато ги съедини... - Американката млъкна, беше я осенила нова мисъл. - Той ги съедини по грешен начин. Затова не направиха нищо. Ключалката не е развалена, просто ключът не я докосна!
- Какво имаш предвид? - попита шведката.
- Компасите са магнитни - но има два начина, по които можеш да свържеш магнити. В единия случай се привличат... а в другия се отблъскват. Бъркли ги съедини така, че да се привличат, което е логичното решение. Механизмът в ключалката обаче е от двете страни на отвора. Единственият начин частите на ключа да докоснат двете му страни едновременно е, когато магнитите се отблъснат!
- Като израза, че противоположностите се отблъскват - кимна Еди. - Или май беше обратното? Никога не мога да го запомня. Но това няма значение, просто трябва да знаеш кои страни се отблъскват.
- Подобно предположение съвпада с онова, което казва руническият камък. Точно така трябва да работи ключалката. - Нина погледна отново към могилата. Бъркли стоеше сам под едно дърво и натискаше с една ръка - онази, на която нямаше ръкавица - екрана на таблета си. Хойт беше отишъл до палатката, а третият човек гледаше към входа на могилата, но след малко се обърна, за да се присъедини към американеца. Останалите стояха на позиция и притеснени, наблюдаваха какво се случва с ранения им колега или просто очакваха развоя на събитията.