Уайлд премести поглед към окопа. Всички бяха послушали предупреждението на Бъркли и се бяха отдалечили от него.
- Ако успеем да вземем ключа от Лоугън, можем да влезем вътре, без никой да ни забележи.
Тува не беше впечатлена от идеята.
- Как ще стигнем до вратите? Дори да не забележат, че Еди не е един от тях, със сигурност ще обърнат внимание на допълнителните трима души, особено щом сред тях има две жени!
- Покрай дърветата - отговори Каган и посочи към ясените на могилата. - Ще заобиколим хълма, докато не сме извън видимост, изкачваме върха му и се спускаме към вратите. Ако сме достатъчно внимателни, няма да ни забележат.
- Можем ли да се справим? - обърна се Нина към Еди.
Англичанинът огледа района с добре тренираното си око на войник.
- Да. Мисля, че можем. Има достатъчно укрития горе, за да стигнем до входа, стига да не им привличаме вниманието.
- Това е лудост - заяви Скилфингър, нещастна.
- Не се налага да идваш с нас - увери я Уайлд. - Можеш да ни изчакаш тук, ако желаеш.
Тази възможност беше също толкова неприятна за нея.
- Съвсем сама? Ами ако нещо ви се случи?
- Хукваш към снегоходите и се омиташ от тук колкото се може по-бързо - отговори й Еди.
- Можеш да тръгнеш и сега, ако се страхуваш - добави Каган. - Ще е много по-безопасно.
Имаше нещо в тона на мъжа, което привлече вниманието на Нина, но жената не знаеше какво се крие зад него.
- Тува, нуждаем се от теб - заяви от своя страна американката. - Това тук е Валхала, или поне трябва да бъде. Мястото е точно онова, което посочват руническите камъни. Вътре се съдържа информация как да бъде открита втората яма с етер и ние се нуждаем от теб, за да преведеш руните. Все пак - продължи Уайлд с все по-нарастващо професионално въодушевление - това е Валхала! Тя ще е най-великото староскандинавско откритие, правено някога. И то ще бъде твоето откритие. Залата е била запечатана за стотици, дори хиляди години. Не искаш ли да разбереш какво се крие вътре?
Шведката проведе кратка вътрешна борба между инстинктите и интелекта си. В крайна сметка второто спечели, макар победата да беше съпътствана от огромна доза безпокойство.
- Да, добре... но какво ще стане, ако ни видят, преди да влезем вътре?
Еди вдигна уайлди.
- Ще се молят да не са го сторили.
Скилфингър не изглеждаше успокоена.
- Ще дойдеш ли с нас? - попита Нина и получи положително кимане. - Хайде да вървим тогава.
Приведени ниско, те се отдалечиха от скалите и заобиколиха падината. Скоро групата наемници се изгубиха от поглед зад иглолистните дървета.
- Чуйте ме - започна Еди, когато се увери, че са скрити от чужди погледи, - всички се изкачвате на могилата и чакате над входа ѝ. Не правете нищо, докато не взема компасите. Ако нещо се обърка, дим да ви няма.
- Няма да те изоставим - възпротиви се Нина.
- Вариантите са два: или ще съм точно зад вас, или ще съм мъртъв.
- Наистина се надявам да не се случи второто.
- Да, аз също! - Англичанинът се ухили насреща ѝ. - Отивам да си поговоря с Бъркли.
Еди се насочи към по-долната част на падината, заобикаляйки подножието на могилата. Съпругата му и останалите се изкатериха по нея и се насочиха към ясеновите дървета.
Чейс забави крачка, когато доближи до входа. Виковете на ранения мъж бяха затихнали до стонове, но той все още беше в съзнание и изпитваше огромна болка. Това означаваше, че хората изпратени за морфин, все още не се бяха върнали. Когато го стореха, цялото внимание щеше да се съсредоточи в тях...
Еди запази тази мисъл в главата си, докато се придвижваше между вечнозелените дървета, които заобикаляха острова от ясени. Забеляза някакво раздвижване пред себе си, спря и се скри зад ствола на едно дърво, за да огледа. Видя яркожълто сред горските цветове. Бъркли.
Археологът продължаваше да е увлечен в работата си на таблета. Чейс се приближи още малко към него. Двама от наемниците можеха да го забележат от местата си, но тяхното внимание беше насочено към палатката. Нищо в стойките им не показваше, че са нащрек.
Еди тръгна отново, качулката му беше вдигната, а главата приведена. Погледна в двете посоки и видя още от хората на Хойт, докато заобикаляше могилата. Държеше пистолета си така, че да не могат да го видят; приближи се още повече до Бъркли. Онзи се намираше само на девет метра от него, достатъчно, за да го чуе, че си мърмори нещо под носа, докато натиска екрана на таблета. Отново се обърна, за да провери наемниците...