Единият от мъжете до палатката гледаше право в него...
Студен адреналин се разбушува в тялото на Чейс, ръката му се стегна около пистолета... но тогава наемникът се обърна на другата страна. За него англичанинът беше поредната непозната фигура, облечена в дебело палто. Еди почувства облекчение и надежда. Планът му можеше и да проработи...
Приближи се до Бъркли. Ученият набираше някакви бележки на таблета, видимо беше, че е бесен, чукаше непрекъснато по екрана на устройството като кълвач, студът влияеше на чувствителността на машинката. Археологът въздъхна в облак от пара, когато натисна един виртуален бутон и нищо не се промени, след което се обърна - отражението в дисплея му подсказа, че не е сам.
- Да, какво?
- К’во ста’а, Лоугьн? - подхвана го Еди и заби уайлди в гърдите му. - Как вървят нещата?
Бъркли потрепери от изненада и страх.
- Чейс!
Очите му се стрелнаха към Хойт и хората му.
- Само да си промълвил и дума, ще те гръмна - каза англичанинът, изражението му беше смъртоносно сериозно. - Въобще не блъфирам, ще ти тегля един куршум в сърцето, ако се опиташ да ги предупредиш. Чатна ли? - Лоугън имаше намерение да каже нещо, но размисли и реши просто да кимне. - Така те искам. Къде е компасът? - Археологът посочи с глава надолу. Тъмните дискове се намираха в сгъвката на ръката му. - Чудесно, хайде да се разходим до входа, тихо и кротко, за да отвориш вратата за нас.
- Тя... тя не работи! - изсъска Бъркли. - Имам предвид, че ключът не работи. Сложих го в ключалката и нищо не се случи!
- Знаеш ли, хубаво е, че Нина е по-умна от теб.
- Тя тук ли е?
Мъжът се огледа нервно наоколо, все едно съпругата на Чейс щеше да се материализира всеки момент зад някое дърво и да дойде да го удари.
- Не, пристигнах тук съвсем сам, защото ми харесва да колекционирам борови шишарки. Разбира се, че е тук, шибано лайно такова. Сега се размърдай.
Еди вървеше зад Лоугън, пистолетът му беше скрит и не се виждаше. Наемниците все още стояха надалеч от входа, но двойката трябваше да мине на по-малко от шест метра от един от тях, за да стигне до окопа. Англичанинът се напрегна, когато приближиха. Наемникът се огледа наоколо...
Но бързо извърна поглед от Бъркли и го върна на палатката. Чейс навря пистолета си в ребрата на археолога.
- Продължавай да вървиш - прошепна му той.
Еди вдигна глава, за да провери върха на могилата. На пръв поглед не забеляза нищо освен ясеновите дървета, но когато се съсредоточи, видя Каган, който почти не се различаваше от покрития със сняг храст, зад който се криеше. Руснакът беше добре трениран да се възползва от всяко възможно укритие.
Англичанинът се обърна назад към наемниците. Никой не изглеждаше заинтересуван от тях. Поведе археолога пред себе си към окопа. Над главите им Каган започна да излиза от скривалището си...
- Бъркли!
Руснакът замръзна... както и ученият при вика на Хойт. Чейс спря до него. Обърна главата си точно толкова, колкото да види високия американец, който ги гледаше гневно от палатката.
- Отговори му - нареди Еди, пистолетът му беше опрян в тялото на археолога.
Лоугън неохотно се обърна към водача на наемниците.
- К-какво? Какво има?
- Какво, по дяволите, правиш?
- Измисли нещо добро или ще те гръмна - изръмжа Чейс, когато пленникът му не отвърна нищо.
Бъркли запелтечи, но накрая съумя да отговори на Хойт.
- Щях... щях да проверя щетите, които резачката е нанесла. Ако е счупила механизма, може би ще успеем да отворим вратите, без да се натъкваме на повече капани.
- Какво ти пука? - отвърна наемникът нетърпеливо. - Така или иначе, ще ги взривим. - Еди се напрегна отново, притесни се, че американецът ще им нареди да се махнат от там, но тогава някакъв вик в гората привлече вниманието на всички. Мъжете, които бяха изпратени за морфин, се завръщаха. - Просто гледай да не се гръмнеш - каза Хойт, сви рамене и се обърна.
- Съветът е много добър - каза Чейс на Бъркли. - Прави каквото ти казвам и няма да се случи. Така, раздвижи се. - Англичанинът бутна напред учения отново. Над тях Каган излезе от скривалището си зад дърветата и запълзя надолу по склона към входа на могилата. Нина и Тува сториха същото, втората жена с известна доза страх. Никой не гледаше към тях, всички наемници се бяха обърнали към пристигащите мъже.
- Здрасти отново, Лоугън - каза студено Уайлд, когато Еди закара Бъркли в сенките. - Я ми дай тези. - Тя грабна слънчевите компаси от него.
- Нина! - възпротиви се ученият. - Какво е това, какво става? Защо твоят съпруг маниак е насочил оръжие в мен?
- Щастливец си, че аз не съм насочила оръжие в теб, кучи сине! - Жената свали ръкавиците си и с известно усилие раздели магнитните дискове. - Твоите приятелчета щяха да ни убият в Норвегия, когато ти си тръгна.