Бъркли поклати глава.
- Не, това е абсурдно. Защо им е да правят това?
Нина обърна компасите и ги притисна един към друг. Както се надяваше, те се отблъснаха, изглеждаха така, все едно се гърчат в ръцете ѝ, докато ги свързваше.
- Може би фактът, че всички са въоръжени с автомати, не ти е бил достатъчен, за да разбереш, че тези момчета не са от добрите? Задник такъв! - Американката го погледна с отвратен поглед, след което се обърна към вратите. - Добре. Да се надяваме, че това ще проработи...
Еди посочи към линиите с отвори, които бяха разположени върху бариерата.
- Да, нека се надяваме! Тува, стой зад мен. Аз ще застана зад този бърк57.
Бъркли въобще не подозираше, че това съкращение на името му също така беше и британска обида.
- Какво... ти... ти смяташ да ме използваш като жив щит? - възпротиви се мъжът.
- Най-накрая намерихме нещо... в което си добър - отговори му Еди. - Стой си на мястото и мълчи.
- Ами ако задействате още някой капан?
- Тогава и двамата ще се превърнем в игленици - отвърна Нина. - А сега млъквай! - Жената вдигна двата компаса, които бяха един до друг, и внимателно ги пъхна в отвора. Те се отъркаха в стените му, когато магнитните им сили се опитаха да ги разделят. - Така, почти успяхме...
Всички затаиха дъх, наблюдаваха, без да мигнат - Бъркли най-вече - когато Уайлд успя да пъхне компасите изцяло в дупката...
Метален звън!
Звук от удара на камък в метал проехтя пред входа, когато дисковете получиха достатъчно място, за да се отблъснат - и да избутат оловните планки, които стояха от двете страни на отвора. От вътрешността на вратата се разнесе приглушено тупване, механизмът се освободи...
С пронизващо ушите стъргане бариерата започна да се разтваря за първи път от хилядолетие насам.
- Господи! - каза Еди и потръпна. - Слухът ми може и да е зле, но чух това!
- Както и хората на Хойт! - осъзна обезпокоена Нина. - Влизайте вътре, бързо! - Тя се насочи към отворилата се пролука между двете дебели по шейсет сантиметра врати, които се движеха с агонизиращо бавна скорост.
- Нямаме представа какво ни чака оттатък! - отбеляза Тува.
- Но знаем какво ни чака тук - пичове с оръжия! - отвърна Еди. Той избута Бъркли напред и се огледа наоколо. Един мъж се появи на ръба на окопа и се разкрещя, когато видя нарушителите.
Вратите най-накрая се отвориха достатъчно, за да може Нина да мине през тях. Тя се промуши и се озова в някакво мрачно помещение, единственото нещо, което можеше да различи от малкото навлизаща дневна светлина, беше мръсният каменен под.
- Хайде! - провикна се археоложката и отстъпи назад, за да направи място за останалите.
Еди дръпна Лоугън назад, за да може Тува да мине първа, след което бутна американеца вътре, преди да го последва. Каган беше най-отзад и държеше пистолета си вдигнат.
Вратите се отвориха по-широко. Появиха се още наемници, всички се бяха насочили към окопа.
- Да затворим шибаната бариера! - изкрещя Еди, блъсна Бъркли на пода и опря гръб в една от вратите. Тя забави своя ход, но не спря да се движи. - Каган, заеми се с другата!
Руснакът изпълни нареждането. Двамата мъже започнаха да натискат, ботушите им търсеха опора в пода. С дълбоко ехтящо скърцане бариерите спряха да се движат, но макар да влагаха всичката сила, на която бяха способни, не можеха да ги върнат обратно.
- Мамка му! - излая Чейс. - Нина, Тува, помогнете ни!
Шведката застана от страната на Каган и започна да бута с всичка сила. Това се оказа достатъчно, за да наклони везните... но само малко, вратите се помръднаха едва. Прекалено бавно. Мъжете отвън приближаваха бързо, всичките приготвяха оръжията си за битка.
Нина отиде да помогне на съпруга си, макар да знаеше, че това ще е безполезно...
Очите ѝ бяха привикнали достатъчно с мрака, за да може да различи повече неща във вътрешността на могилата... едно от тях беше механизмът, който отваряше покритите с олово врати.
- Еди! - провикна се тя. - Дай ми пистолета си!
- Няма как да ги убиеш всичките! - възпротиви се той.
- Нямам подобно намерение! Бързо, дай ми го!
Убедителността в гласа на съпругата му изгони всичките му съмнения. С гръб, опрян във вратата, той ѝ подаде уайлди. Нина се завъртя светкавично към големия цилиндър от грубо изсечен камък, който висеше от дебело въже.
Уайлд насочи дулото към него... и дръпна спусъка.
Задвиженият механизъм и оглушителният трясък накараха жената да се отдръпне назад. Куршумът 45 калибър беше разкъсал въжето... Големият каменен блок се строполи на пода и размести плочите му, Нина падна по гръб, запратена от силата на удара.