- Самолетът отлита в девет часа. - Кастил го погледна и в очите му се четеше надежда. - Ще е чудесно, ако се качиш на него заедно с мен. Помощта ти ще ми е от голяма полза.
Чейс не отвърна нищо, в главата му се гонеха противоречиви мисли. Практическата му същност беше наясно, че трябва да поиска повече подробности: точното местонахождение на операцията, кой друг щеше да е замесен в нея, заплащане и условия, път за изтегляне. Но всички тези въпроси бяха ненужни, преди да се даде отговор на най-важния:
- Защо дойде при мен? - попита Еди най-накрая. - Напуснах частите преди година и оттогава не съм в най-добрата си форма. Семейният живот води до залежаване - единственото упражнение, което съм правил, беше избягване на чиниите, с които София ме замеряше. - Всъщност леко преувеличи, съпругата му стори това само веднъж, но то се оказа решаващ фактор за решението му да се изнесе. - И не ми казвай, че си тук, за да ми помогнеш да изляза от батака. Казах ти, няма да приема подаяния.
Кастил вдигна ръцете си.
- Не съм дошъл, за да ти предлагам такива. Едуард, обърнах се към теб, защото си ми приятел и знам колко добър си в онова, което правиш.
- Само дето не го правя вече.
- Няма нищо по-лошо от мъж, който похабява потенциала си - тихо вметна Мак.
- О, я се разкарайте и двамата - излая Чейс, беше искрено подразнен. - Намирам се по средата на шибан развод! Адвокатите на съпругата ми ми дишат във врата, за да сложа подписа си на нещо, което не желая да подписвам. Ако летя до шибания Виетнам, навярно ще използват това ми действие срещу мен, ще го обявят за неразумно поведение.
- Еди, предполагам, че не искаш да чуеш мнението ми, но това е най-доброто, което може да ти се случи, предвид обстоятелствата - заяви шотландецът.
- Може и така да е - контрира го Чейс, в гласа му се усещаше горчивина, - но може и да не искам най-доброто за себе си. Може би искам онова, което искам - което въобще не е шибан развод!
Мак поклати глава.
- Много добре знам как се чувстваш. Бил съм на твое място. Понякога се случват и такива неща - трябва да се случат. Наясно съм, че боли, но с времето болката отминава.
Чейс дари бившия си командир с пронизващ поглед.
- Така ли се чувстваше, когато се разделихте с Анджела?
Погледът на Мак не потрепна.
- Сторих онова, което трябваше да се стори. Фактът, че то ме направи нещастен, не означава, че не е правилното нещо.
Настъпи мълчание, този път за по-дълго време, след което Еди се обърна към Кастил:
- Хюго, съжалявам, но... отговорът ми е „не“. Не мога да го направя. Благодаря ти за предложението, но... нещата са прекалено прецакани и сложни в момента. - Изражението на белгиеца разкриваше пределно ясно разочарованието му. - Трябва да си намериш някой друг.
- Ти си най-добрият, за когото се сещам - заяви Кастил.
- Какво ще кажеш за Джейсън Старкман? - предложи Мак.
- Старкман? Заеби го! - излая Чейс с такава жлъч, че двамата мъже се изненадаха. Като видя изумените им изражения, обясни: - Той е един от мъжете, с които София е спала зад гърба ми.
Маккримън искрено се изненада.
- Джейсън ти е причинил подобно нещо? Дори не бих си и помислил, че... - Шотландецът поклати глава поразен. - Копеле.
- Да - каза Чейс, все още накипял. - Ето заради това не искам да го препоръчвам.
- Така или иначе, не беше в списъка ми - извинително обясни Кастил, - но ще го сложа, за да мога да се срещна отново с него!
- Защо не си го взел под внимание? - попита Мак.
- Не знаех къде се намира. Последно чух, че работи за някаква организация, но оттогава... - Мъжът сви рамене. - Просто се е изпарил. Никой не знае с какво се занимава.
- Ако му е останал малко ум в главата, ще стои надалеч от мен - изръмжа Еди. - Но не мога да ти помогна, Хюго. Съжалявам.
Белгиецът въздъхна.
- Аз също съжалявам... но те разбирам.
Последва неловка пауза, която Чейс наруши, като се облегна назад в креслото си е преувеличено нехайство.
- Така. С какво друго се занимавате вие, задници, откакто ви видях последния път?
* * *
Предложението на Кастил не беше споменато през двата часа, които Еди прекара с бившите си военни другари, макар че сянката му не се надигна от разговора им през цялото време. Най-накрая йоркширецът някак си неохотно каза довиждане и тримата си обещаха да поддържат връзка.
- Ако си промениш решението... - каза Кастил с надежда.
Чейс се ръкува с него.