Без тази противотежест вратите можеха да се затворят.
- Бутай, бутай! - провикна се Еди и започна да натиска по-силно бариерата. Каган и Тува сториха същото. Разстоянието между двете врати започна да се смалява...
- Застреляйте ги, застреляйте ги! - викаше Хойт някъде отвън. - Не ги оставяйте да ги затворят!
Излаяха оръжия, куршуми се врязаха в оловното покритие и направиха дървото под него на трески. Еди потръпна, когато няколко от тях се забиха в лицето му. Той не обърна внимание на болката и продължи да натиска, докато още изстрели разкъсваха бариерата.
Двете страни се срещнаха със звучно туп... Механизмът изщрака, когато отново се заключи. Някои от наемниците се спуснаха към вратите в опит да ги отворят. Чейс се отдръпна назад...
Нещо във вътрешността на бариерата се задейства... отвън долетяха писъци, капаните се бяха активирали отново и бяха пратили залп от стрели от изключително близко разстояние. Панираните наемници се отдалечиха от опасността.
- Мисля, че си взеха бележка. Така де, взеха си стреличка.
- Сигурна съм, че си използвал тази шега и преди - отбеляза Нина, извади фенера и го включи.
- Ще поговоря със сценаристите ми. - Чейс се увери, че вратите са обезопасени, но забеляза, че шведката още стои до тях, свита на топка. - Тува, добре ли си? - попита я той и се притесни, че може да е ранена.
Нина се присъедини към тях.
- Тува? - Тя клекна до по-възрастната жена, която трепереше цялата. - Всичко е наред, вече сме в безопасност.
Скилфингър неохотно повдигна глава. Лицето ѝ изглеждаше много измъчено, шведката се опитваше да не заплаче.
- Аз... аз съжалявам, но... - Тува преглътна в опит да навлажни пресъхналото си от страх гърло. - Уплашена съм! Всички се опитват да ни убият, но вие въобще не изглеждате обезпокоени!
- О, повярвай ми, доста съм обезпокоена - увери я Нина.
- Не ти личи!
- След известно време свикваш.
Еди се приближи до нея, за да ѝ помогне да се изправи.
Тува стана.
- Не искам да свиквам с това - промълви тихичко тя. - Не искам да правя това.
Чейс и Уайлд си размениха притеснени погледи, но после американката видя нещо на светлината на фенера. В задната част на вратата имаше два отвора на височината на коленете - в тях се намираха слънчевите компаси. След освобождаването на резето, те бяха паднали през вътрешностите на бариерата, за да може да бъдат взети отново.
- Явно ще имаме нужда от тях - каза Нина, вдигна ги и ги остави да залепнат един за друг.
Каган се изправи и погледна към една дупка от куршум близо до главата му.
- Добре ли си? - попита го Еди.
- Да, но... това беше на косъм - отвърна той. - Трябва да вървим. Съвсем скоро ще взривят вратите.
- Така е. - Англичанинът отиде до Бъркли, който все още лежеше на пода. - Стига почива, задник - каза той и изправи археолога на крака, - време е да се раздвижим.
- Те стреляха по нас! - отбеляза разгневен Бъркли. - Можеха да ме уцелят!
- Оу, забелязал си? - отвърна Нина подигравателно. - Това са хората, за които работиш, Лоугън. Наистина знаеш как да си ги избираш. - Археологът отвори уста да се възпротиви, но бившата му колежка вдигна предупредително пръста си. - Млъквай. Не разполагаме е много време.
Жената насочи лъча от фенера към тунела пред тях. Подът и стените бяха от камък, подсилени от дебели дървени подпори. Още по-дебели греди подкрепяха тавана, но от количеството пръст, което беше паднало върху плочите на пода, и кривите корени, които посягаха като нокти над главите им, ставаше ясно, че самата тежест на почвата и дърветата, които прикриваха викингската зала, бяха взели своята дан през вековете.
Самият факт, че това място съществуваше, беше достатъчно невероятен. Въпреки адреналина и страха, които се надигаха в нея, Нина почувства неоспоримата тръпка на откритието, когато поведе групичката надълбоко в недрата на Валхала.
26.
- Така - започна Еди, докато вървеше надолу по тунела, - какво точно търсим?
Въпреки опасенията си Тува беше професионалистка.
- Според митологията съществува огромна главна зала с таван от златни щитове. Смятам, че тя е най-вероятното място, в което можем да открием нещо.
Пред тях тунелът се разклоняваше на два нови прохода: ляв и десен.
- По кой да тръгнем? - попита Каган.
Шведката поклати глава.
- Не знам.
- Нито пък аз - призна си Бъркли.
Нина го изгледа намръщена.
- Хич не съм изненадана.
Еди извади фенера и освети десния тунел.
- Трябваше да вземем резачката с нас. - Чворести корени се протягаха надолу към пода като завеса, едно от ясеновите дървета отгоре беше пробило през гредите на тавана. - Нека дадем шанс на другия път.