Групата пое наляво. Нисък вход водеше до някаква странична стая, но светлината от фенера на Нина разкри единствено изгнили чували, покрити с мръсотия. Каквито и запаси да бяха складирали викингите тук, те отдавна се бяха развалили или бяха нападнати от подземни животни и насекоми. Малко по-нататък тунелът правеше остър завой надясно и Еди, който отново беше поел водачеството, спря веднага след като зави по него.
- По дяволите! Не мисля, че ще можем да стигнем до където и да било по този път.
Таванът беше пропаднал, счупени греди стърчаха от тонове изсипала се пръст. Още ясенови корени се опитваха да си пробият път към празните пространства.
- Има нещо там горе - каза Каган и посочи към мястото. Еди премести лъча на фенера си и откри останките от голяма птица, които се намираха близо до върха на купчината пръст.
- Това е орел - отбеляза Тува, шокирана. - Навярно е минал през някоя дупка в търсене на храна и е попаднал в капан.
Нина изпита моментно съжаление към величествения хищник, но той съвсем не беше единственото нещо, приклещено в тунела.
- Трябва да се върнем обратно. Хайде.
Бързо стигнаха до началната си позиция. Чейс погледна към входа. Наемниците бяха постъпили умно, като не се опитваха да отворят вратите, но въпреки това знаеше, че следващото дело на Хойт ще включва експлозиви.
- Ще се наложи да окастрим някои от корените, за да можем да преминем - заяви той и продължи по десния тунел. - Каган, помогни ми. Бъркли, ти също можеш да свършиш малко работа.
- Защо да го правя? - изхленчи американецът.
- Защото, ако не го сториш, ще ти спукам задника от бой.
Лоугън пребледня.
- Щом поставяш нещата по този начин...
Тува взе фенера на Еди, когато тримата мъже стигнаха до корените. Бъркли счупи няколко от по-малките, докато Чейс и Каган се съсредоточиха върху един от по-големите израстъци. Двамата вложиха всичко от себе си и с общите си усилия успяха да го пречупят. Пролуката, която отвориха, не беше голяма, но бе достатъчна за англичанина да се промъкне и да разчисти по-малките препятствия пред тях. Той хвърляше откъснатите корени настрани и се привеждаше все по-ниско. Безброй сухи нокти дращеха тялото му, докато си проправяше път, но скоро мина от другата страна.
- Има още един завой - обяви Еди и освети прохода пред него, докато Нина се промушваше зад гърба му. Отиде наляво и каза: - Този път е чист.
- Виждаш ли нещо? - попита съпругата му.
- Струва ми се, че има още стаи и тунели встрани. Надявам се това място да не се окаже някакъв лабиринт.
Тува се чувстваше неудобно - не само защото се промушваше след Нина - и това пролича в гласа ѝ:
- Някои от описанията на Валхала казват, че е заобиколена от лабиринт.
- Надявам се да не е евхемериски - отбеляза Уайлд и се присъедини към съпруга си. Тува също се появи, следваше я Бъркли, а най-отзад беше Каган. Руснакът имаше намерение да продължи надолу в тунела, но американката вдигна ръка и го спря. - Не ми харесва този звук.
От входа се разнесоха далечни викове, от тона им стана ясно, че не са причинени от болка, нито пък бяха някакви предупреждения - бяха заповеди.
- В такъв случай май е по-добре да се раздвижим - каза Еди и тръгна напред. - Тува, според теб къде можем да открием указанията за местоположението на ямите с етер?
- В центъра - отвърна шведката. - Ако Валхала е била построена като традиционна викингска зала, то таванът ѝ ще е най-висок там. Главната зала изпълнява церемониална функция; точно там трябва да бъде.
- Значи, би трябвало да ни се падне отляво - каза Нина. Лявата стена на дългия тунел изглеждаше здрава, за разлика от няколкото изхода отдясно. В края му имаше Т-образно разклонение. - Знаем колко е голяма могилата, така че... трябва да се намира зад следващия ъгъл.
Тръгнаха надолу по коридора. Уайлд първа стигна до завоя и зави наляво.
- Това трябва да е! - заяви тя.
- Да, трябва - съгласи се Тува развълнувана.
Бъркли също беше впечатлен.
На около дванайсет метра пред тях друг тунел, който водеше на изток, пресичаше този, в който се бяха озовали. Срещу него, на лявата стена, се намираха двойка врати, от двете им страни имаше богато украсени дъбови колони. Други врати на отсрещната стена на коридора водеха до малки стаи, но групата ги игнорира и се насочи към величествения вход.
Еди огледа внимателно широкия източен проход.
- Затворили са го умишлено - заяви той и насочи лъча на фенера си към стабилна барикада, която запречваше тунела.
Още корени се бяха увили като червеи около гредите на тавана, пред барикадата се беше струпала пръст.