- Вероятно това е било главният вход - каза Тува. - Сигурно са го затворили, когато са заровили залата, така че единственият път навътре да е през смъртоносната бариера.
- А единственият начин да я преминеш, без да бъдеш убит, е с помощта на компасите - добави Нина и вдигна двата диска. - Искали са да се подсигурят, че само хората, които смятат за достойни - истинските викингски воини, тръгнали за Раг- нарьок - могат да влязат вътре.
- Това не ни ли прави викинги? - попита Еди и се ухили, когато достигнаха вратите. - Имам предвид, че ти и бездруго имаш червена коса...
Уайлд му се усмихна в отговор, след което разгледа резбата върху колоните.
- Много са красиви - каза тя, възхитена от изкусната изработка.
Тя изобразяваше преплитащи се листа, клони и нещо, което наподобяваше на змии... или една змия, както осъзна археоложката, когато проследи безкрайните извивки от стилизираното тяло на влечугото, което се увиваше около колоните. Над вратите трегерът беше украсен от изображения на конници, бойни кораби, а в самия център имаше лице: някакъв брадат мъж, чертите на лицето му бяха частично прикрити зад бойния му шлем.
Тува също го забеляза.
- Това не е ли... може ли това да е Один?
- Така мисля - отвърна Нина.
Суровото изражение с дълбокия белег, който минаваше през едното му затворено око, ги гледаше намръщено, все едно ги предизвикваше да влязат в залата отвъд.
Бъркли забрави за момент положението си на пленник.
- Има много повече детайли, отколкото очаквах - изрази мнението си той. - Шлемът му прилича на много по-сложна версия на открития в Рингерике, така че, да, несъмнено говорим за някой, който се намира изключително високо в йерархията. Не сте ли съгласна, доктор Скилфингър?
- Да, да, аз... - започна Тува, но бързо млъкна и го дари със странен поглед.
Нина също го изгледа неодобрително.
- Значи, говорим за една приятна антика - каза Еди нетърпеливо. - Възможно ли е да има капани?
- Не мисля - отвърна шведката. - Смъртоносната бариера беше капанът - всеки, който я премине, би трябвало да е воин, достоен да влезе тук.
Въпреки това англичанинът накара останалите да се отдръпнат и повдигна резето на височината на ръката си. От другата страна не последва дрънчене на смъртоносни механизми. Внимателно отвори вратата. Светлината от фенера му разкри форми в мрака в далечния край, те хвърляха слаби метални отблясъци, но никоя от тях не се движеше.
- Сезам, отвори се... - каза англичанинът и натисна по-силно.
Дъбовата врата се плъзна още повече и разкри помещението отвъд.
Великата зала Валхала.
Нина и Еди влязоха и обходиха цялото пространство с фенерите си, а Тува и Каган ги последваха. Както шведката беше споменала, сводестият таван беше висок, около дванайсет метра в най-високата си част. За разлика от коридора, от който дойдоха, на този имаше нещо повече от обикновени дървени греди.
- Уха! - изуми се Уайлд, когато лъчът от фенера ѝ се отрази обратно към нея в много по-мек отблясък. - Вижте това.
- Възхитително е! - каза Бъркли, който се беше прехласнал по гледката. Целият таван беше покрит от застъпващи се една друга златни плочи и ефектът, който създаваха, бе, че това са змийски люспи. Всяка беше поне метър и двайсет дълга и почти толкова широка.
- Точно както е описано в поемата „Гримнисмал“ - отбеляза Тува. Беше изумена от гледката. - Таван, направен от златни щитове... Вижте това! Гредите са във формата на върхове на копия.
За разлика от квадратните, насечени с брадва подпори в тунелите, тези бяха изработени в по-обли форми.
Еди свали фенера си към масите и пейките, групата беше залята от светлината, хвърлена от метал.
- Приличат на ризници - каза той и отиде до най-близката маса.
Тува се присъедини към него.
- Наричат се „бирни“ и са точно това - ризници. Също както в „Гримнисмал“!
Каган влезе надълбоко в помещението, но едва не падна, когато се спъна в някакъв предмет. Нина освети краката му с фенера си.
- Добре, че не го ритна прекалено силно, иначе трябваше да ти бием инжекция против тетанус. - Препятствието представляваше голяма двойна брадва, главата ѝ беше цялата в ръжда.
- Тук е пълно с тях - констатира Еди и разходи лъча от фенера си по пода. Той беше много по-чист от този отвън, златните люспи на тавана пречеха на пръста да проникне тук, но за сметка на това имаше много слама наоколо... и захвърлени оръжия: ножове, мечове, брадви, дори и копия. Подобни бяха оставени и по масите. - Господи, просто са изоставили всичко с надеждата, че феята на мечовете ще разчисти след тях ли?