- Като теб и чорапите ти - пошегува се Нина и като се опитваше да избягва препятствията по пода, тръгна напред в голямата зала. Помещението беше повече от трийсет метра дълго и почти три четвърти от тази дължина широко. С приближаването си към далечната стена, Уайлд забеляза нещо на нея. - Тува, погледни това.
Шведката се присъедини към нея и двете стигнаха до каменна платформа, на която се намираха три богато украсени трона. Върху тъмния дъб, от който бяха направени, имаше сребърни и златни украшения. Не креслата обаче привлякоха вниманието на археоложката, а онова, което се намираше на стената зад тях. Още руни бяха издълбани в гранитните плочи, около тях се виждаше добре познатият символ: виещата се форма на Йормунганд, Змията на Мидгард.
- Какво се казва в тях? - попита Чейс.
Тува разгледа писанията.
- Тези определено са изключително стари, някъде около 200 година. Написани са на ранната руническа азбука, която се състои от двайсет и четири знака, а не от шестнайсет, както е след 800 година. Нека видя дали мога да ги преведа...
- Всъщност аз мога да ускоря нещата - намеси се надменно Бъркли. Вдигна таблета си, но бързо свали гарда, когато Еди насочи пистолета си в него. - Чакай, чакай! Това е преводаческо приложение. Доста по-бързо е от старомодния начин.
- Ако говорим за теб - сопна му се Тува, обидена.
Чейс погледна към съпругата си, която вдигна рамене.
- Поне знаем, че програмата му работи, иначе въобще нямаше да е тук - отбеляза тя.
- Не опитвай нищо глупаво - предупреди го Чейс и го изблъска към платформата.
Беше ред на отклонилия се от правия път археолог да се обиди.
- Аз съм заинтересуван от всичко това, колкото и вие. Е, така де, може би с изключение на теб. Нямам си представа от какво се интересуваш ти. Като изключим псуването и насилието.
- От хегелиански диалектизъм, друже - отвърна йоркширецът и изненада изключително много Бъркли. - Така, нека видим дали твоят айпад може да се справи по-добре от човек.
Все още огорчен, Лоугън включи таблета си и включи едно приложение, преди да насочи камерата към руните. Нина се приближи до съпруга си.
- Та откога се интересуваш от хегелиански диалектизъм? - попита го шепнешком тя.
Еди се ухили.
- От никога... даже не знам какво значи, мамка му. Беше един от въпросите на „Риск“58.
Уайлд въздъхна.
- За един кратък момент си помислих, че съм те накарала да се заинтересуваш от философия. Но явно...
- Вижте това - каза Тува и посочи един абзац от руните. - Тук се описва пътят до една от ямите с етер, доколкото успях да прочета до момента.
- Съгласен съм, наистина става въпрос за указания - добави Бъркли. Нина се приближи до него и погледна екрана на таблета. Приложението беше подобно на програмите, които и тя бе ползвала: потребителят фотографира древния текст и софтуерът прилага разпознавателен алгоритъм на модели, за да намери думите и да ги преведе на английски. Компютърчето обработваше руните ред по ред. На такива програми им липсваше финес, преводите бяха груби и често с ужасен словоред, въобще не можеха да се сравняват с работата на човек, който е експерт в тази насока, но вършеха достатъчно за намирането на смисъла, скрит в оригиналния текст. - Пълно ръководство - стъпка по стъпка. Вижте тук, започва с указание да се мине по Биврьост и надолу по реката към езерото от мълния.
- Дали това са насоки към ямата с етер, която руснаците откриха, или към другата? - попита Нина.
- Все още не знам. Ще отнеме известно време, докато таблетът преведе целия текст.
Чейс се обърна и погледна към входа.
- Да бе, недей да бързаш, друже. Няма закъде.
- Мисля, че мога да се справя по-бързо - заяви Тува. Тя изучаваше един каменен блок с руни, като прокарваше пръст по древния текст - вместо да превежда всичко ред по ред, тя пропускаше несъществените части и избираше единствено ключовите думи. - Знам къде ще се озовем, ако следваме тези указания.
Нина и Бъркли побързаха да се присъединят към шведката.
- Къде? - попита американката.
Скилфингър посочи към една дума.
- Тук. Казва се Хелуланд. Името е староскандинавско и е за...
- Бафинова земя59! - прекъсна я Лоугън. Той вдигна таблета си и направи снимка на текста. - Разбира се, всичко си идва на мястото. Съществуват археологически доказателства, че викингите са стигнали там дори преди Лийф Ериксон60. Долината Танфилд, Кимирут...
Тува изгледа учения, раздразнена.
- Тези открития не са категорични. Но... - продължи да чете тя - ...това може да помогне да ги направим такива. Руните казват къде трябва да отидем в Хелуланд и от там - лицето на жената беше обзето от въодушевление - накъде трябва да поемем за западното леговище на Йормунганд!