- Точно от това се опасявах - призна си Каган.
Руснакът отиде до тримата археолози и преди някой от тях да успее да осъзнае какво се случва, грабна таблета от ръцете на Бъркли и го запрати в пода. Екранът се пропука, няколко стъклени парчета се разлетяха настрани.
- Хей! - възпротиви се Лоугън. - Какво... какво правиш?
- Върша си работата. - Мъжът избута двете жени от пътя си, уплашеният Бъркли сам се беше дръпнал настрани, и извади пистолета си. - Отстъпете.
Нина хвана шашардисаната шведка и я дръпна на една страна, а Каган се прицели в руните и стреля от упор. Върху тях се посипаха песъчинки; куршумът откъсна голямо колкото човешка длан парче древен камък.
- Господи! - възмути се американката. - Защо, по дяволите, го направи?
- По този начин ще се уверя, че етерът никога няма да бъде открит - обясни ѝ руснакът. - Ще унищожим руните и слънчевите компаси. Така никой няма да има възможност да следва пътя на викингите.
Нина застана между Каган и текста. Мъжът свали леко оръжието си, но не напълно.
- Смяташ да сториш това, като ги направиш на парчета?
- Не разполагаме с експлозиви, така че или стреляме, или ги удряме с брадвите. Не разполагаме с много време - Хойт и хората му ще взривят вратите всеки момент. Сега се отдръпни.
- Това тук е Валхала! - възпротиви се Тува. - Най-изумителното скандинавско откритие, правено от векове насам. Нина, не можеш да му позволиш да го унищожи.
- Нямам подобно намерение - увери я американката.
- Налага се - настоя Каган. - Ти си директорка на АСН - знаеш какво е заложено на карта! Тук става въпрос за глобалния мир, а не за археология. Трябва да унищожим руните. И то бързо!
Нина погледна към съпруга си, търсеше подкрепата му, но той само поклати глава.
- Съжалявам, но съм съгласен с него. Не можем да позволим на Хойт да докопа тази гадост. Прекалено е опасно.
- Мамка му, Еди! - изрева жената. - Ако преведем руните, ще дадем шанс на Отдел 201 да използва „Чука на Тор“, за да неутрализира етера!
Последните думи на американката накараха Каган да се замисли, но Чейс беше непреклонен.
- Ами ако той не проработи? Ще ударят мястото с ядрено оръжие! Това ще е едно голямо световно благо, нали? Особено ако се окаже, че другата яма се намира в Норвегия или Шотландия, дори в Щатите.
Моментът на съмнение премина у Каган.
- Трябва да се направи. - Руснакът вдигна пистолета си и го насочи в Нина. - Отдръпни се.
Жената потрепери, но не се помръдна.
- Не. Трябва да има друг начин.
Григори не отстъпваше.
- Ще стрелям през теб, ако се наложи...
Еди също вдигна пистолета си и си намери цел: главата на Каган.
- Опа! Какво, мътните те взели, си мислиш, че правиш?
Руснакът се напрегна, но също не помръдна.
- Чейс, трябва да свършим работата. Знаеш, че съм прав!
- Да, така е, но хм! Насочил си шибано оръжие в главата на съпругата ми! Не ми пука колко си прав, ще те гръмна на място, ако не...
Цялата зала се разтресе, пронизана от оглушителна експлозия.
Два от златните щитове на тавана се отчупиха и издрънчаха на пода, буци пръст се посипаха между показалите се отдолу греди.
- Мамка му! - изруга Еди. - Проникнаха.
От тунелите навън се разнесоха викове, както и приглушени стъпки.
- Какво ще правим? - попита Нина. Тя прокара лъча на фенера си по стените. Дървените врати, през които бяха влезли тук, изглеждаха единственият възможен изход.
- Ако ги пуснем и им позволим да заснемат руните, навярно ще ни оставят на мира - предположи Тува, беше много уплашена.
- Хойт няма намерение да ни предлага никакви сделки. - Чейс избута една от масите до вратата и я обърна на една страна. Ризниците се плъзнаха от тях и паднаха на пода. Англичанинът взе две и ги сложи като завеси върху дебелите дъбови врати за допълнителна защита. - Няма причина да ни остави живи. Каган, налага се да ги задържим колкото се може по-дълго. Имаш ли резервни пълнители?
Руснакът обърна още една маса.
- Само един.
- В такъв случай гледай всеки изстрел да намира целта. Някои от наемниците са били ранени от капана - ако намалеят като бройка, може и да отстъпят. - Гълчавата в тунела се усилваше, наемниците забелязаха счупените коренища и веднага разбраха по кой път трябва да поемат. - Нина, ти и Тува си намерете някакво укритие и се прикрийте.
- Чакай малко, ами аз? - изхленчи Бъркли, когато жените приклекнаха зад дървените тронове.
- Нали са ти приятели, за какво се безпокоиш? - попита Уайлд.
- Тогава може би трябва просто да изляза от тук.
- Или може би трябва да млъкнеш и да си държиш главата наведена - излая Еди.