- Или пък, да, това.
Лоугън залегна зад една от пейките.
- Нина, насочи светлината от фенера си надолу - каза ѝ англичанинът и стори същото.
Лъчите близнаци осветиха входа. Те не бяха ослепително ярки, но мъжът се надяваше да объркат достатъчно всеки, който влезе в голямата зала, дори и само за миг.
Вдигна пистолета си и се замоли да му се удаде възможност да го ползва.
Навън стъпките приближаваха. Разнесоха се тихи гласове; наемниците бяха видели светлината на фенерите през полуотворените врати. Чейс беше наясно, от своето собствено обучение, какво мислеха да правят Хойт и хората му. Имаше само един начин, по който да влязат, но всеки, който го стореше, щеше да е напълно открит. Дали щяха да се опитат да разузнаят първо... или щяха да рискуват с някоя шокова тактика и да опитат изненадваща фронтална атака?
Гласовете затихнаха до оживени шепоти. Един от тях издаде команда. Еди не можеше да различи думите, но знаеше кой ги беше изрекъл: Хойт. Каквото и да планираха наемниците, те бяха на път да го изпълнят. Наблюдаваше внимателно за някакво движение в пролуката между вратите.
Някой се размърда в сенките на мрака. Не при вратата, а няколко метра надолу по барикадирания коридор. Чейс забеляза слаб проблясък на метал, когато някакъв мъж вдигна своя Р90, за да стреля по светлините...
Англичанинът го изпревари, уайлди изрева като оръдие. Тува се стресна и покри ушите си. Мъжът отвън отстъпи назад, в гърдите му се беше образувала дупка е размерите на палец... а в гърба му имаше изходна рана колкото свит юмрук.
- Мамка му проклета! - оплака се някой.
- Хойт! - провикна се Еди, когато ехото от изстрела отшумя. - Това беше предупреждение - опаковай и да те няма.
Последва пауза, след което се понесе подигравателен смях.
- Чейс, да те вземат мътните. Ти си като шибан рак на дробовете - тъкмо смятаме, че сме се отървали от теб, и изскачаш отново, за да направиш живота ни ад. - Американецът издаде заповед, но прекалено тихо, за да може Еди да я чуе. - Знаеш ли, някога имахме своите различия, но мисля, че тук можем да стигнем до консенсус. Има много пари в тази работа.
- Върви по дяволите! - излая Григори. - Няма да ти позволим да откриеш източника на етер. Твоят шпионин, Славин, е мъртъв.
Последваха нови шепоти.
- Този Каган ли е? - попита Хойт. - Взе да се заформя нещо като среща на курса. Макар че има някой, който никога няма да успее да дойде, нали, Чейс? Една сладка млада германка?
- Копеле! - излая Еди и се развика: - Унищожихме руните, Хойт! Никога няма да откриеш другата яма с етер.
- Предпочитам сам да проверя това.
- Проври си главата през вратата и огледай.
Наемникът не отговори веднага, вместо това зашепна на някого. Когато заговори отново, Чейс застана нащрек: имаше нещо в гласа му, колкото и да се опитваше онзи да го скрие, което предполагаше, че всеки момент ще предприеме действия. Хората му щяха да направят своя ход.
- Мисля да пропусна, Чейс. Но какво ще кажеш ти...
Мъжът млъкна, когато някой изрита едната врата. Еди вдигна пистолета си, но наемникът вече се беше прикрил зад стената.
Една ръка се подаде и хвърли нещо в помещението. Англичанинът забеляза с периферното си зрение, че е малко и светло, някаква метална тръба стърчеше от него.
Това беше достатъчно, за да разбере, че става въпрос за пластичен експлозив, тръбата представляваше детонаторът. Тежеше малко повече от трийсет грама... но и това количество експлозив беше повече от достатъчно.
- Долу, залегнете! - провикна се той и се хвърли на пода, когато бомбата падна...
Детонацията разкъса една маса и прати на пода изоставените оръжия и ризници във всички посоки. Макар да беше подготвен за нея и да беше предпазил сетивата си, доколкото това му беше възможно, Еди се чувстваше замаян.
Каган се оказа малко по-бавен от англичанина и залегна по-късно. Плати цената за тази си грешка - голямо парче обгорено дърво се беше забило в рамото му като кама. Малко по-нататък Бъркли изрева от болка, когато ударната вълна запрати една пейка върху него. Независимо че се намираха в другия край на залата, Нина и Тува бяха паднали на земята замаяни. Слънчевият компас се търкаляше по платформата.
Еди се бореше с болката и дезориентацията си и се опита да отвори очи. Не виждаше много - фенерът му беше запратен на една страна, виждаха се само беглите очертания на мебелировката в помещението. Въпреки всичко останало продължаваше да стиска пистолета си в ръка. Вдигна го, както и главата си...
Мъже с готови за употреба оръжия нахлуваха в залата.
Плъзна своя уайлди към тълпата, опитваше се да намери Хойт, но веднага разбра, че е станало прекалено късно. Ярки светлини се насочиха в него.