- Хвърли го, копеле! - излая някой.
Победен. Еди обърна оръжието в ръката си. Преди да успее да го пусне на пода, някой го издърпа от него. Примижа срещу блясъка в очите си и видя Хойт да му се хили насреща.
- Хубав патлак - възхити се шефът на наемниците. - Ставай. Премести се тук.
Американецът посочи към далечния край на помещението.
Раненият Каган беше вдигнат на крака, други мъже влизаха в залата с вдигнати оръжия и светлини към Нина, Тува... и за изненада на Еди, към Бъркли. Цялата група беше оградена на платформата.
- Претърсете ги - нареди Хойт. Докато хората му отупваха пленниците, той извади магазина на уайлди и го захвърли в мрака, след което отвори затвора, за да извади патрона в цевта. Той иззвънтя на каменния под. - Въоръжени ли са? - попита шефът им и изхвърли пистолета настрани.
Всички отговори бяха негативни.
- В какво състояние са руните? - попита друг мъж, също американец.
Еди изпита внезапно чувство, че познава човека. Веднага разпозна гласа му, дори и след осем години.
Хойт освети стената с фенера си.
- Изглеждат така, все едно са се опитали да ги унищожат.
- Нека се надяваме, за тяхно добро, че не са погубили нещо важно.
Наемниците отстъпиха, за да дадат възможност на мъжа да се качи на платформата.
Айвър Лок свали качулката си, разгледа руните и се обърна към пленниците си:
- Здравей, Чейс, пак се срещаме.
27.
Еди гледаше с презрение новодошлия. Почти цяло десетилетие не беше променило особено Лок, косата и козята му брадичка бяха посивели и лицето му беше станало по- закръглено, но общо взето, си беше същият като по времето на последната им среща.
- Айвър Лок. Трябваше да се досетя. Хойт няма достатьчно мозък да направи нещо подобно, без твоята ръка като на кукловод да е навряна в задника му.
Наемникът се подсмихна... и удари англичанина силно в корема. Въпреки дебелата подплата на връхната му дреха, ударът накара Чейс да се присвие.
- Забавен шибаняк.
Еди забеляза месингов проблясък на пода - патрона, който Хойт беше извадил от пистолета му. Преди да успее да го вземе, го изправиха на крака. Междувременно Лок се приближи до Каган.
- Значи, двамата работите заедно. Местата са разменени от последния път, когато се срещнахме. Сега аз имам числено превъзходство. От онова, което чух, изглежда, ти си един от последните хора в Отдел 201.
Руснакът го дари с леден поглед.
- Не си чул правилно.
- О, не мисля така. Нима вярваш, че Славин е бил единственият ни източник? Парите говорят, приятелю! Може и да не сме успели да привлечем някой от вътрешния ви кръг, но все пак знаем какво се случва. Каква загуба, да си отиде старият Айзенхов, а?
Каган се опита да се нахвърли върху американеца, но беше дръпнат назад от двама наемници, единият от тях изви забитото в рамото му дърво. Руснакът изпъшка от болка.
- Смятах, че са те уволнили след огромния ти провал във Виетнам - намеси се Еди. Опитваше се да привлече вниманието към себе си. Ако съществуваше някакъв начин да се измъкнат живи от тук, щеше да му е необходима помощта на Каган.
Подигравателното изражение на Лок бързо се промени, когато се обърна към Чейс.
- Признавам си, че нещата бяха малко трудни, когато се върнах във Вашингтон. Но един провал не е достатъчен, за да сложи край на кариерата ми; в интерес на истината, сега съм по-добре от всякога. В края на президентството на Буш АБЗ беше запратена в частния сектор и се превърна в „Ксенитек“. Бях назначен за директор на операции, а няколко години по-късно и за изпълнителен директор. Оказа се, че веднъж освободен от оковите на публичния сектор, аз развих таланта си за бизнес. Кой да ти каже? - Последва самодоволна усмивка. - Същата работа, същият клиент - Чичо Сам - но сега става въпрос за много повече пари. Никога не забравих за потенциала на етера, така че, когато Валхалският рунически камък беше открит - мъжът погледна към Тува, - осъзнах, че ми се предоставя шанс да продължа от там, откъдето прекъснах преди време. - Айвър отиде при Бъркли. - Лоугън, все още си жив.
- На косъм беше работата - отвърна ученият, облекчен. - Радвам се, че хората ти имат точен мерник. Когато хвърлиха бомбата тук... ако се беше приземила малко по-близо, щях да съм мъртъв!
- Смяташ, че въобще са знаели къде се намираш? - попита го Нина.
Явно тази мисъл не беше хрумвала на бившия ѝ колега.
- Не ѝ обръщай внимание - каза Лок и освети стената с фенера си. - Намери ли нещо интересно в руните?
- Започнах превод на таблета си. За съжаление, този тип беше против, показа го доста красноречиво.