Бъркли посочи счупеното устройство на пода и погледна мрачно към Каган.
- Не се шегуваш - отбеляза Хойт и кимна към следите от куршуми в камъка.
Лок се приближи и огледа по-добре.
- Мамка му, някои редове липсват - промърмори той. - Лоугън, преведе ли този участък?
- Опасявам се, че не - отвърна Бъркли. - Но доктор Скилфингър го прочете.
- Така ли? - С вълча усмивка на лицето Лок се обърна към шведката. - Доктор Скилфингър, ще бъдете ли така учтива да попълните празнините?
Тува се подвоуми, обърна се към Нина за подкрепа, преди да отговори:
- Не. Знам какво търсите и няма да ви помогна да го откриете.
Хойт заговори със саркастичен тон:
- Е, в такъв случай май приключихме тук. Хайде да опаковаме багажа и да си ходим.
- Ще е срамота, ако сме били целия този път за нищо - каза Лок. - Вижте, доктор Скилфингър, нека перифразирам. Кажете ми какво се съдържаше в повредената секция от руните... - американецът бръкна под палтото си и извади пистолет от там... който насочи към Нина, - или ще убия доктор Уайлд.
Еди се спусна към него, но Хойт и още един мъж го издърпаха грубо назад. Шефът на наемниците завря оръжието си в ребрата на англичанина.
- Стой мирен или ще си отидеш преди нея.
Лок хвърли само бегъл поглед към свадата, преди да върне вниманието си върху Тува.
- Е? Ще ви дам десет секунди за размисъл и след тях ще застрелям приятелката ви... И не си мислете, че няма да го сторя. Чейс ще потвърди думите ми.
- Ако я нараниш, ще те убия - изръмжа Еди.
Американецът не му обърна внимание.
- Десет секунди, доктор Скилфингър. Девет.
Най-накрая Бъркли излезе от унеса си.
- Чакай малко... Айвър, какво правиш? Ти нямаш намерение... хм, няма да я убиеш наистина, нали?
- Мислех си, че това ще те зарадва, Лоугън - отговори Лок. - Седем. Шест. Доктор Скилфингър, кажете ми сега.
- Тува, не му казвай нищо - нареди ѝ Нина и се опита да потисне връхлетелия я страх.
Айвър издърпа петлето на пистолета.
- Ще я убия. Три, две, едно...
- Не, чакай! - намеси се Тува, панирана. - В руните се споменаваше за Хелуланд! Не знам какво точно се е съдържало в тях, не успях да прочета целия текст, но в общи линии ставаше въпрос за Хелуланд!
За един дълъг момент пистолетът на Лок остана насочен към Нина... след което американецът го свали.
- Хелуланд - повтори той. - Къде се намира това?
- Това е... това е Бафинова земя в Канада - отговори Бъркли шокиран. - Но... Господи, ти наистина щеше да я гръмнеш! Айвър, какво правиш, по дяволите?
Сърцето на Нина продължаваше да препуска.
- За бога, Лоугън! Все още ли не си видял картинката? Тези са лошите момчета!
Ученият поклати глава, отчаяно се надяваше думите ѝ да не са истина.
- Не, не, не може да са... Те работят за правителството на САЩ!
- Не, те работят за себе си. Не са дошли във Валхала от интерес към скандинавската история. Дошли са, защото искат да използват етера, за да направят биологично оръжие. Смяташ, че са довели цяла армия със себе си, за да не попаднат на страниците на „Национален вестник по археология“ ли?
Бъркли зяпна като риба, преди да се обърне към Лок.
- Добре, добре - отвърна ученият в опит да запази някаква минимална частица от достойнството си. - Айвър, какво има предвид тя? Истината ли казва?
Директорът на агенцията го изгледа пренебрежително.
- В интерес на истината, да. Това представлява ли някакъв проблем за теб, Лоугън?
Определено Бъркли не беше очаквал подобен отговор. Той погледна объркан първо към работодателя си, а после и към Нина.
- Чакай малко, искаш да кажеш... че леговището на Змията на Мидгард е реално? Че етерът наистина съществува?
- Да - намеси се Каган. - Съветският съюз откри една от ямите. За последните петдесет години Отдел 201 се грижи никой да не повтори тази грешка отново.
- Да, истина е - потвърди и Лок на изумения Бъркли. - Почти е в ръцете ни. - Мъжът разгледа руните още веднъж. - Значи, това е някакъв вид пътеводител? Сигурен съм, че с помощта на съвременните технологии можем да пропуснем няколко крачки и да разберем къде е крайната точка. Нуждаем се единствено от някого, който да преведе текста.
- Не го прави, Лоугън - настоя Нина. - Тези хора са убийци... Опитват се да се докопат до нещо, което могат да превърнат в оръжие за масово унищожение. Виждала съм снимки на онова, на което е способен етерът, и се моля да не го бях правила. Не можеш да им помогнеш. Не трябва. - Гласът ѝ стана по-настойчив. - Знам, че двамата никога не сме се разбирали. Ако трябва да съм честна, винаги съм смятала, че си задник.
- Моята жена, дипломатката - промърмори Еди.
- Но - продължи Уайлд - никога не съм смятала, че си лош човек. Не мисля, че и те те приемат като такъв. - Американката хвърли презрителни погледи на Лок и Хойт. - Иначе нямаше да държат в тайна всички тези неща от теб.