- Руните, Лоугън - напомни Айвър. - Можеш ли да ги преведеш, или не?
- Разбира се, че мога да ги преведа - отвърна Бъркли, старата му гордост се беше върнала на повърхността за кратко. - С необходимото време и ресурси няма да е никакъв проблем. Но основният въпрос е: трябва ли да го направя?
- Не, въпросът е: защо не? - отвърна Лок, в гласа му ясно се усещаше заплаха.
Ученият я усети на мига.
- Защото - започна с известно колебание той - не те чух да отричаш думите на Нина, че ще използваш етера за създаването на оръжие за масово унищожение. - Изражението на Айвър стана мрачно, но Бъркли продължи да го притиска: - Започвам да си правя извода, че... - погледна към наемниците около себе си и като че ли за първи път забеляза, че всички те са въоръжени - ...може да не е добра идея да го правя. Не се обиждай - побърза да добави Лоугън.
Настъпи продължителна тишина... след което, за изненада на всички, Лок сви рамене и се усмихна.
- Разбира се, решението е твое, доктор Бъркли, и аз го уважавам.
Ученият премига.
- Наистина ли? О! Добре, радвам се.
- Макар че не съм съгласен с него. Вече няма значение, защото имаме нея - той посочи към Тува - и ти не си ни необходим.
Хойт се ухили.
- Крайно време беше. Този тип е истински трън в задника от момента, в който го взехме при нас.
Американецът направи знак на двама от хората си и преди Бъркли да осъзнае какво се случва, те го хванаха за ръцете и го дръпнаха настрани от Лок.
- Какво пра... Хей! Я ме пуснете! Какво, по дяволите, правите? - възпротиви се археологът.
Айвър не обърна внимание на крясъците му.
- Някой да снима руните - нареди той. Един от наемниците отвори раницата си и извади от нея висококласен цифров огледално-рефлексен фотоапарат и започна да прави снимки. - Доктор Скилфингър, вие ще ги преведете за нас.
- Няма - отвърна шведката.
- Да, разбира се, че ще ги преведете. Защото ние не държим само вас... държим и доктор Уайлд. Ако не правите онова, което ви кажа, тогава...
Американецът издаде бум-звука.
- Не го прави - каза Нина на Тува. - Не можем...
Американката изпищя, когато Док я удари с опакото на ръката си през лицето.
- Млъквай - изръмжа ѝ той. - Говориш прекалено много. Същата си като съпруга си. Качвайте ги в джиповете, вземаме ги с нас.
Уайлд притисна длан към ударената си буза, беше изпълнена с гняв и възмущение от това, че е била унижена по този начин.
- Гаден шибаняк!
Единствено оръжието, опряно в корема на разгневения Еди, го възпираше да се спусне към платформата, където се намираше Док. Хората на американеца влачеха съпругата му и Тува към изхода.
- Нина, не давай на тези лайнари нищо! - провикна се той. - Ще дойда да те измъкна, обещавам!
Хойт са разсмя.
- Да, всички сме наясно колко струват обещанията ти, Чейс. Колкото куршум в задната част на главата, какъвто пусна в тази на Наталия!
Макар и заета с това, да се съпротивлява, тези думи привлякоха вниманието на Нина - както и рязката промяна в изражението на Еди. Хойт забеляза шока, изписан на лицето ѝ.
- Уха, чакайте малко! - провикна се към мъжете, които водеха жените. - Тя ще остане още минутка тук.
Наемниците спряха заедно с Нина, а другарите им изведоха Тува от помещението.
- Какво правиш? - попита Док.
Зловеща усмивка озари изпитото лице на Хойт.
- Мисля, че Чейс пази тайни от старата си госпожа. - С оръжие, насочено към Еди, американецът го пусна и отстъпи назад. - Значи, не си ѝ споделил за твоето малко приключение в Нам61?
- Знам за Виетнам - предизвикателно отвърна Нина. - Опитвали сте се да използвате едно младо момиче, за да извлечете формулата на етера. Еди я е защитил.
Сега беше ред на Лок да се разсмее.
- Това е едно адски добро определение за защита. Мисля, че си прав, Хойт, тя не знае.
- Какво не знам? - настоя да научи жената.
- Не схващаш ли? - попита я Хойт. - Той я уби! Просто я екзекутира и изгори тялото ѝ, за да не можем да вземем проби от нейното ДНК. До подобни неща водят неговите обещания! Май не си способен да защитиш жените си, а, Чейс?
Мъжете, които държаха Нина, отпуснаха хватката си, но тя беше прекалено смаяна, за да се опита да избяга.
- Еди? За какво говорят те? Нима...
Уайлд не успя да изрече думите.
Изражението на англичанина продължаваше да е като маска, но за съжаление, не можеше да скрие ужаса и вътрешната си борба зад нея.
- Какво има, Чейс? - попита злорадо Хойт. - О, сега май не ти идват на ума никакви тъпи коментари? Виж какво чудо.
Нина поклати глава.