- Не. Не вярвам на това.
- То е... то е самата истина - каза Каган и въздъхна тежко. - Видях тялото ѝ със собствените си очи. Съжалявам.
Жената погледна отново към съпруга си.
- Еди? - попита го тя с жалостив тон.
- Направих онова, за което Наталия ме помоли - отвърна Чейс, не можеше да срещне погледа ѝ.
Тишината, която последва, беше нарушена от мъжа с фотоапарата:
- Готов съм със снимките.
Лок кимна.
- Работата ни тук приключи.
- Какво ще правим с тях? - попита Хойт и посочи с оръжието си към Еди, Каган и Бъркли.
Айвър насочи фенера си към тавана. Лъчът му се отрази в златните щитове, но мъжът беше по-заинтересуван от дървените подпори, които проследи до самия под.
- Всичко това изглежда много запалимо, не мислиш ли, Хойт?
Наемникът се ухили злобно.
- Да, направо си плаче за пожар. - С все още насочен към Еди пистолет, американецът извади запалката си и слезе от платформата. Клекна до една маса, счупи по-разхлабените ѝ дъски, натрупа ги на купчина и я запали. - Момчета? Палете каквото можете!
Една част от наемниците се пръснаха в помещението и също подпалиха няколко огнища.
Нина наблюдаваше случващото се, ужасена.
- Какво правите?
- Можеш да го наречеш викингско погребение - отвърна Хойт. Той гледаше как неговият огън лумваше, поглъщайки древното, изсъхнало дърво от масата. - Гори, бейби, гори.
Надигнаха се още пламъци в залата, още греди и мебели се подпалиха.
- Но... не можете просто да изгорите всичко! - възпротиви се Бъркли. - Това е Валхала, едно от най-великите открития...
Лок го прекъсна.
- Нямам представа колко души в АСН или в Русия знаят за това място, но щом доктор Уайлд може да го намери, то значи, и други могат. Не желая да рискувам някой да открие руническите камъни, преди ние да стигнем до ямата с етер.
Хойт се обърна към Бъркли:
- Освен това смятах, че един археолог си умира за възможността да остане в историята. Ти ще...
Чейс удари с лакът мъжа, който го държеше, и го изблъска назад. Спусна се към Лок, но наемникът бързо се опомни и стовари приклада на автомата си в него.
- Еди! - провикна се Нина, когато съпругът ѝ падна на земята.
- Добре съм, добре съм - изръмжа той.
Опита се да се изправи на колене... Тайно взе патрона, който Хойт извади от цевта на уайлди, и го хвърли умело. Той издрънча върху каменния под и се озова в един от разпространяващите се огньове.
Лок беше потресен от опита за покушение над него, но бързо се осъзна.
- Това беше глупаво, Чейс. Какво се надяваше да постигнеш? Наистина ли смяташ, че можеш да си проправиш път с юмруци?
- Струваше си да опитам - отвърна Еди и се приготви.
Когато горещината нажежеше патрона и го накараше да експлодира, той щеше да е готов да се възползва от този единствен шанс.
Когато се опечеше. Това трябваше да стане всеки момент...
Нищо не се случи. Хвърли поглед на огъня. Блестящият патрон проблясваше в пламъците, но те не бяха достатъчно горещи, за да го възпламенят.
За разлика от този, другите огньове се разпространяваха бързо. Пушекът се блъскаше в сводестия таван. Той започваше да дразни гърлото на Хойт.
- Шефе, мисля, че е време да се размърдаме.
- Съгласен съм - отвърна Лок. Насочи пистолета си към Чейс и гърбом заслиза по стълбите на платформата. Наемниците последваха примера му. - Изведете доктор Уайлд от тук.
Мъжете, които държаха Нина, я затътриха навън.
- Копелета! - развика се жената.
- Какво да правим с тези задници? - попита Хойт, като посочи към Еди, Каган и Бъркли.
- Застреляй ги - беше решението на Лок.
Лоугън простена.
- Не! - провикна се Уайлд, когато наемниците вдигнаха оръжията си... Но тогава я изведоха от Великата зала, виковете ѝ бяха приглушени от нарастващия пукот на огньовете.
Чейс наблюдаваше безпомощно как отвеждат съпругата му, след което се обърна отново към патрона. Едва успяваше да го види от пламъците, но все още не беше експлодирал... възможно беше никога да не го стори.
- Оставим ли ги живи - продължи Лок, - може да успеят да избягат, ако таванът се срути.
- Не се оплаквам, че трябва да им видя сметката - увери го Хойт и вдигна пистолета си. - Виж, Чейс! Прекарах три години във виетнамски затвор заради теб. Сега дойде времето за разплата.
Еди се стегна...
Нещо изпука.
Патронът се детонира и разхвърли дъжд от искри и горяща слама... Наемникът, който се намираше най-близо до Чейс, изпищя, когато 45-милиметровият куршум разкъса прасеца му.
Всички се обърнаха светкавично, за да видят неочакваната заплаха...
Еди се изстреля като бегач на стартова линия и хукна напред по платформата. Оръжията на наемниците се опитаха да го проследят, но той вече се беше прикрил зад една обърната маса.