Хойт откри огън, хората му последваха примера. Куршумите се врязаха в дебелото дърво. Чейс прикри лицето си от разхвърчалите се трески... но 5,7-милиметровите патрони на Р90 не успяваха да пробият плътните дъбови дъски.
- Заобиколете го и го хванете! - провикна се Лок.
Каган сграбчи Бъркли и го задърпа към троновете, когато един от наемниците се отдалечи от тях и тръгна към масата. Еди потърси нещо, което може да му послужи като оръжие...
Имаше в изобилие.
Мъжът достигна масата с намерение да застреля фигурата, приклекнала зад нея... но вместо това откри, че плячката му е готова за него.
В пищяла му се заби ръждясалата глава на брадва и счупи кокала. Наемникът изпищя в агония, забрави за автомата си, раненият му крак поддаде и той падна на колене. Чейс извади брадвата... и удари отново, стоварвайки древното оръжие във врата на опонента си. Струя кръв опръска каменния под, мъжът рухна, раната зееше като втора уста под брадичката му.
- Господи, да го еба! - провикна се Хойт, а Еди грабна автомата на убития от него наемник и отново се прикри. - Свалете го, убийте това копеле!
Лок бързо се изтегли от суматохата, хората му бяха открили автоматични стрелба. Този път дървото не успя да се опре на тази яростна атака.
- Мамка му! - оплака се Чейс и се просна на пода, старата маса се тресеше, от нея се откъсваха големи парчета.
Прикритието му щеше да издържи само още няколко секунди...
Нов звук завладя залата - плътен, заплашителен пукот от горе...
Огънят беше достигнал гредите на тавана. Една от тях се беше пречупила надве и бе изтрещяла като изстрел на пушка, златните щитове около нея се отделиха и паднаха на пода. Камъни и пръст се сипеха след тях, един от наемниците се присви, когато беше ударен по рамото. Друга греда, върху която пируваха пламъци, се отдели от сводестия таван и падна долу върху една маса и я превърна на трески. Стрелбата секна, наемниците се разпръснаха.
- Излизайте, излизайте! - развика се Лок. - Цялото място ще се стовари на главите ни!
- Ами Чейс и останалите? - попита Хойт. - Все още са живи!
- Просто се увери, че никой няма да излезе през главния вход!
Лок си прикри устата и носа с ръкава на дрехата си и напусна Великата зала.
Наемникът изгледа мрачно масата, зад която се криеше Еди, и неохотно последва шефа си.
- Всички навън! - провикна се той и изстреля последните си няколко патрона, за да се увери, че англичанинът няма да посмее да си вдигне главата и да стреля по тях.
Хората му, които влачеха ранения си другар, тръгнаха след него.
Чейс надникна зад масата и видя как последният наемник напуска помещението. Скочи на крака.
- Каган! Добре ли си?
Руснакът се изправи иззад троновете, Бъркли се подаде страхливо зад него.
- Рамото ме боли - каза мъжът през стиснати зъби, - но ще оживея.
- Няма да е задълго, ако не намерим начин да се разкараме от тук. - Еди се дръпна назад, когато едно горящо дърво падна от тавана и се приземи на платформата. Пушекът ставаше все по-гъст и се врязваше в гърлата им. - Хайде.
- Те ще ни чакат! - възрази Лоугън и се изкашля.
- Да не би да искаш да останеш тук? - Чейс тръгна към изхода... след което се върна, за да си вземе пистолета. - Няма да изгубя и този - отговори англичанинът на въпросителния поглед на Григори. - Нина никога няма да ми го прости.
Тръгна отново към изхода. Руснакът взе един фенер и го последва.
- Чакайте, чакайте! - провикна се Бъркли и бързо промени посоката си.
- Какво, мамка му, правиш? - попита го Еди.
Още един зловещ пукот, подкрепен от посипалата се върху главите им пръст, му подсказа, че таванът е на път да се срути.
- Таблетът ми!
Американецът вдигна счупения компютър и изчисти парчетата стъкла.
- За какво ти е? Прецакан е!
- Екранът е счупен, но все още можем да възстановим паметта! - отговори Бъркли и заедно с устройството прибра изоставения слънчев компас, след което хукна след Чейс. - В него са насоките как да стигнем до Бафинова земя! Все още можем да ги преведем.
Еди беше на път да го попита какво му пука, но имаше много по-важни проблеми за решаване. Няколко щита издрънчаха на пода като възголеми чинели, още греди поддадоха. Англичанинът ги заобиколи и забави ход, за да може Лоугън да го настигне.
- Хайде, давай по-бързо, мамка му!
Чейс погледна назад... и осъзна, след като ученият го изпревари, че ще е последният човек, видял някога великата зала Валхала. Тя бе останала скрита за хиляда години, но беше разрушена за няколко минути. Цялото помещение беше завладяно от пламъци, които алчно поглъщаха сухото дърво. Трите трона и руническите камъни бяха скрити някъде в пушека.