Нямаше време за съжаление - а и освен това, каза си Чейс, когато се обърна и тръгна напред, това беше по частта на Нина, а не неговата. Беше се опитал да спази обещанието, дадено на Наталия, да не позволи на никого да намери това място, и се беше провалил. Сега единствената му надежда да спре Лок и Хойт се състоеше в това, да не им позволи да избягат с онова, което бяха открили.
Освен това трябваше да спаси и съпругата си.
Чейс изблъска Бъркли през вратите, когато ужасен тътен разтресе цялата зала. Гръбнакът на величествения сводест таван се пречупи. Той поддаде и заля танцуващите огньове със златни щитове... центърът на дългото помещение беше смазан от изсипалите се пръст и дървета. Горещ вятър издуха пушек и сгурия през вратите точно в момента, в който Каган и Еди се опитаха да ги затворят.
Най-накрая съумяха да го сторят. От вътрешността на залата се носеха ужасяващи звуци на разрушение, стените се тресяха. Англичанинът се заклати назад, очите му смъдяха.
- Шибан ад! - оплака се той между покашлянията си. - Предполагам, викингите не са имали бог на противопожарните системи.
Каган изръмжа, когато извади дървения къс от рамото си. От раната потече кръв.
- Как ще излезем от тук? Те ще наблюдават входа.
- Мисля, че знам как - отвърна Чейс. - Дай ми фенера. - Прибра уайлди в кобура си, след което с Р90 в едната ръка и осветителното тяло в другата хукна по коридора и предпазливо огледа зад ъгъла, когато стигна до него.
Не се виждаха никакви светлини от фенерчета и предвид обстоятелствата, се съмняваше наемниците да се спотайват в страничните стаи, за да им направят засада. Бързо огледа наоколо и осъзна, че от пукнатините в стените излиза пушек. Камъните не можеха да горят, но не можеше да каже същото за гредите, които ги обгръщаха.
- Чисто е.
Еди тръгна надолу по дългия коридор, другите го последваха. Пушекът беше станал много гъст, докато достигнаха края, една секция от стената се беше срутила частично там, където падналите отломки в главната зала се бяха струпали зад нея.
- Господи - простена Бъркли, ужасен. - Цялото място ще пропадне. Изгубихме всичко!
- Приятелчетата ти получиха онова, за което бяха дошли - каза Чейс и провери следващия завой. И тук не ги чакаше никой, но в прохода, който водеше към смъртоносната бариера, навлизаше дневна светлина.
- Те не са ми приятелчета - сопна се Лоугьн. - Те ме използваха, щяха да ме убият!
- Все още могат да го сторят, ако не говориш малко по-тихо.
Еди заобиколи висящите дървесни корени и настъпи към разклонението, Каган и Бъркли вървяха по петите му. Изключително предпазливо, той надникна зад ъгъла към входа.
Наемниците буквално го бяха отнесли. Двойката покрити с олово врати бяха разкъсани така, все едно бяха направени от тънко алуминиево фолио, изкривеният метал стърчеше от всички страни на една голяма дупка. Парчета дърво се бяха посипали по целия под. Онова, което вълнуваше Еди, беше положението навън. Той примижа на слънчевата светлина, докато очите му привикнаха към нея, и различи няколко фигури в окопа.
- Очакват ни. Определено не можем да излезем от...
- Чейс, внимавай! - провикна се Бъркли и го дръпна настрани.
Еди се обърна светкавично, вдигна фенера като палка - мисълта, която мина през ума му, беше, че археологът ренегат се опитва да го предаде, за да се докаже пред Лок, но тогава забеляза, че той и Каган също се отдръпват настрани, когато гредите на тавана се огънаха, а след това и се пречупиха. Огромно количество пръст се стовари на мястото, на което стояха допреди секунди, една част от каменната стена се олюля и задръсти прохода.
- Бягайте! - провикна се Григори, когато още една греда се пречупи с камшичен пукот.
Чейс нямаше нужда от допълнително подканяне. Триото се насочи към вътрешността на могилата... В стената зад тях се врязаха куршуми, когато единият от наемниците забеляза раздвижването в сенките.
Стрелбата секна, когато достигнаха до другата страна, над главите им се разнесоха нови звуци от пречупващо се дърво.
- Не спирайте! - провикна се Еди. - Продължавайте напред!
- Но това е задънена улица! - възрази Каган.
- Не, трябва да има път за навън... само трябва да го намерим!
Англичанинът освети с фенера си пътя. Следващият завой беше точно пред тях...
Таванът зад гърба им напълно поддаде. Стотици тонове замръзнала пръст и ясенови корени пропаднаха в празното пространство, от силата на сблъсъка се надигнаха плочите на пода и запратиха тримата мъже на земята. Те бяха погълнати от заслепяващ прах.