Англичанинът извади пистолета си.
- Ще застреляш отвора ли? - колебливо го попита Каган.
- Харесва ми тази идея, но не. - Извади резервния пълнител от раменния кобур и го сложи в оръжието, за да се подсигури, че няма да го задръсти с пръст, хвана тежкия уайлди за дулото и заудря почвата с дръжката му. - Нина винаги е казвала, че не вижда смисъл да имам пистолет като този. Каква срамота, че не е тук, за да я оборя.
- Самодоволно превъзходство, най-здравата основа за един брак - каза саркастично Бъркли.
- Но работи, нали? Не виждам брачна халка на пръста ти. - Еди продължи да атакува със своята импровизирана мотика. От дупката започнаха да се отделят по-големи късове и тя се разшири. - Нека видим дали мога да достигна...
Чейс протегна ръка през отвора, пръстите му опипваха страните. Натъкнаха се на камъни, студена почва... след което усети внезапен хлад. Драсна бързо и дръпна ръка, за да открие ледените кристалчета под ноктите си.
- Стигнах до снега - докладва на другите. - Дупката не ще да е много дълбока - можем да се измъкнем!
С подновени сили той вдигна пистолета си и продължи да копае.
* * *
Преходът през гората до превозните им средства трая около петнайсет минути.
- Хайде, побързайте - нетърпеливо се провикна Лок към хората си, някои от тях бяха намалили крачка заради ранените си другари, които носеха. - Рагнарьок ни очаква.
- Знаеш, че това е събитие, а не място, нали? - контрира го Нина.
- Педантичността няма да ви доведе до никъде, доктор Уайлд - отвърна американецът и се приближи до единия от триото джипове. Голямото „Волво ХС90“ беше превърнато в превозно средство за всякакъв терен. Гумите му бяха качени на багажника на покрива, заменени от гъсенични системи62 „Матракс“, пригодени за всяка от главините. - Хойт, ти идваш с мен. Искам да се увериш, че доктор Скилфингър няма да създава проблеми.
Наемникът дръпна Тува с него към офроудъра.
- Ами тя? - попита той и кимна към Нина.
- По-добре да ги държим разделени. Сигурен съм, че ще прекара всяка минута от пътешествието в убеждаване на доктор Скилфингър да не превежда руните.
- Можем да я вържем, да ѝ запушим устата и тогава да я хвърлим в джипа.
- Само се пробвай и ще ти отгриза шибаните пръсти - изръмжа Уайлд.
- Просто я качете в един от другите джипове - нетърпеливо нареди Лок. - Искам да се махна от тук. Колкото по-бързо напуснем Швеция, толкова по-скоро ще открием етера.
Мъжът отвори вратата на волвото и се намести на мястото на шофьора.
- Трейнър, Тарновски, дръжте под око Червената - нареди Хойт на двама от хората си и им направи знак да качат Нина на задната седалка на втория джип. - Уейк, ти ще караш. Ранените да се натоварят в третия. Всички останали си събирайте багажа и си намерете място. Изнасяме се.
Наемниците се разпръснаха в различните превозни средства. Тишината в гората беше нарушена първо от воя на снегоходите, а след това и от пронизителното бръмчене на ледоходите, докато витлата им се завъртаха на пълна мощност. Първи потегли Лок; Нина погледна отчаяно към Тува, след което и нейният джип се приготви да отпътува.
Зареваха двигатели, конвоят се насочи обратно по протежението на замръзналата река.
* * *
- Да! - въздъхна Еди, когато се провря през дупката и се търкулна по гръб на снега, едва успяваше да си поеме въздух от усилието. - Успях.
Бъркли надникна от долу.
- Е, хайде де! Помогни ми да изляза!
Чувството за успех бързо напусна англичанина, когато чу далечния грохот сред дърветата.
- Мамка му! - изруга той и се изправи в седнало положение. - Трябва да се оправяте сами... Лок се е раздвижил.
- Какво ще правиш? - попита Каган.
- Ще тръгна след тях, ти какво си помисли? Подай ми автомата. - Чейс прибра в кобура мръсния уайлди, след което пое подадения му през дупката от руснака Р90. - Когато излезете, се насочете към снегоходите и се върнете в онова село. Ще се срещнем там.
- Успех - провикна се Каган.
Еди вече се беше насочил към водопада.
Слезе по скалите възможно най-бързо, като скочи от четири метра и половина върху твърдата хлъзгава земя в основата на заледените води. Следите, които неговата група беше оставила на път за Валхала, водеха обратно до коритото на потока; Еди се отдалечи от тях, като се надяваше, че посоката, в която поема, ще се окаже пряк път до великия каменен мост Биврьост.
Не след дълго дърветата се разредиха, бележейки върха на дефилето. Ревът на двигателите се усилваше. Видя, че онова, което търси, се намира отдясно, и пое нататък. Въжето продължаваше да си е на мястото, вързано за дърветата от двете страни; Чейс се хвана за него и мина по моста, покритието от лед и сняг го караше да върви много по-бавно, отколкото му се искаше на него.