Остана му четвъртина от пътя за прекосяване...
Тихият рев на двигателите изведнъж се извиси до гръмовен вой.
Еди погледна към реката... и изруга, когато конвоят се появи в каньона долу. Един от джиповете водеше колоната, следваха го един ледоход и другите два джипа, които постоянно сменяха позициите си. Отстрани на тях се движеха двойка снегоходи, а вторият ледоход беше най-отзад.
Лок определено бързаше. Превозните средства се движеха с доста по-голяма скорост от удачната за този терен. Щяха отдавна да са се изгубили, докато Чейс стигнеше до паркираните снегоходи.
Трябваше да слезе долу до реката. Но как?
Идеята, която му дойде, беше чиста лудост - осъзна това още на мига, в който му се появи в главата, но бе единствената, с която разполагаше.
Хвана въжето с една ръка, вдигна с другата автомата и го насочи към него. Стъпи колкото се може по-стабилно на опасната повърхност и натисна спусъка.
Въжето подскочи, когато куршумът премина през него, пламъкът обгори няколко раздърпани нишки, но не успя да го скъса.
- По дяволите! - промърмори Еди и подготви оръжието за втори изстрел.
Един щеше да уведоми наемниците да очакват неочакваното, а втори щеше да ги убеди, че нещо не е наред.
Нямаше друг избор. Стреля отново.
Този път въжето поддаде... и той едва не падна, когато тежестта му, останала без опора, се килна на една страна. Изпълнен от моментен страх, Чейс се наведе, за да запази равновесие.
Конвоят продължаваше да наближава по заледената река. Англичанинът нямаше представа дали са го забелязали, или не, щеше да разбере, когато някой започнеше да стреля по него. Като вървеше приведен, той се отдалечи от кварцовия мост, носеше със себе си хлабавото въже. Дали щеше да е достатъчно дълго, за да изпълни плана си?
Трябваше да бъде. Времето му свършваше. Джипът, който водеше групата, щеше да мине под него след около двайсет секунди, дори по-малко, а останалите щяха да имат нужда от още толкова, за да минат и те.
Чейс огледа отново обстановката. Ако шофьорите запазеха настоящия си курс, щяха да минат точно под него. Волвото се приближи, изхвърляше струи сняг зад четирите си гъсенични системи. Повърхността на замръзналата река се намираше на около девет метра под него. Дали разполагаше с достатъчно въже, за да я достигне?
Не и толкова, че да го върже около големия каменен мост. Ако се опиташе да се спусне по него, щеше просто да се залюлее към стената на каньона, надалеч от превозните средства. Трябваше да намери начин да се озове право долу...
Имаше само един, но в такъв случай се налагаше да се лиши от едно от оръжията си.
Отново нямаше друг избор...
Еди завъртя Р90 вертикално, с дулото напред, и го провря в една пукнатина в скалата, докато не се заклещи там. Заизвива оръжието, за да го намести, после се опита да го издърпа. То се помръдваше, но нямаше вероятност да излезе от капана си.
Първият джип мина покрай него. Останалите превозни средства наближаваха, не искаха да изостават.
Чейс взе въжето, върза го за автомата и го хвърли през ръба.
То падна надолу, изправяйки всяка своя гънка, и увисна на около три метра над леда. Поклати се от въздушната струя на витлото на първия ледоход, който мина покрай него. Англичанинът хвана въжето с две ръце и го дръпна силно. Оръжието изскърца под натоварването, но не се помръдна.
Засега. За един момент щеше да поеме цялата му тежест...
Вторият джип с гъсенични системи профуча под него, от двете му страни го следваха снегоходи. Третото волво беше на няколко секунди зад тях... а последен беше ледоходът...
Еди се спусна надолу.
Триенето изгори ръцете му, когато се спусна по въжето. Той изгони болката и се приготви да скочи на покрива на последния джип... но за свой ужас, осъзна, че го е изпуснал.
Волвото профуча - беше увеличило скоростта си, за да догони групата. Чейс стегна хватката си около въжето, за да забави ход, и се извъртя, за да види къде се намира ледоходът.
Пътниците на превозното средство го забелязаха. Шофьорът зяпна от изненада при гледката на висящата фигура... Бързо завъртя волана, за да се отдалечи от англичанина.
Еди се пусна... точно в момента, в който Р90 се счупи от опъна и въжето се отскубна от хватката му като камшик. Витлото в задната част на ледохода пореше въздуха заплашително към него...
Чейс се приземи тежко на левия аутригер63 на превозното средство. Сблъсъкът накара стоманения, подобен на кънка плъзгач в края му да се вреже дълбоко в леда, което олюля сериозно ледохода и раздруса здраво двамата наемници в местата им.